ЗЕМЯ

Никола Вапцаров

Тази земя,
               по която тъпча сега,
тази земя,
               която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
               простете, е чужда.
Сутрин тръгвам.
                      Фабричният път
го задръства
               с рубашки
                             безброя.
Ние сме слети с сърцето,
                             с умът,
но... земята не чувствам моя.
Над мойта земя
               напролет
                          лъчите
                                    шуртят,
гърмят водопади
               от слънце
                      над мойта
                                    земя.
Ти чувстваш дълбоко
                      сърцето на земната гръд
и виждаш как с скокове
                             раснат безбройни цветя.

Над мойта земя
               в небето
                      опира
                             Пирин.
И мурите в буря
илинденски приказки пеят,
над Охрид лазура е
                      толкоз просторен и син,
а още надоле
                      е светлия бряг на Егея.
Спомням си само.
               И ето нахлува кръвта
във сърцето, което
                      топи се от някаква нежност...
Моя страна! Моя прекрасна страна!...
Поена със кръв
               и разлюляна
                             в метежи.
По Беласица телени мрежи...

върни се | съдържание | продължи