На поляната пред манастира дружината стоеше нащрек.
        Вместо заптиета, зададе се Димо Казакът.
        - Казак! Казак! - всички се развикаха и го посрещнаха.
        - Помия - каза той запъхтян.
        Всички се изгледаха уплашени.
        Той си отдъхна и прибави:
        - Тарилйомът я оцапа!... Поразеникът!
        - Хъ̀, то ще е за гръбнака, нали? - попита бързо Хаджи Атанасий.
        Казакът го изгледа свирепо:
        - За него, зер, вземал, та си го намъкнал в гърлото и се удавил - каза той сурово.
        - Не вярвам нарочно да го е направил това - забележи Хаджи Смион.
        - Но защо викаха даскала? - попита Иванчо Йотата.
        - Вързаха ли го? - попита Хаджи Смион.
        - Защо ще го вържат даскала? - изрева грубо Казакът. - Даскала го вика̀ за друго беят...
        - Знам, знам - пресече го досетливият Хаджи Смион, успокоен вече, - да му прочете някоя вехта тапия¹, и той е къс в учението като мене.
        - Каква тапия вехта? - изгърмя зверовито Димо казакът. - Каква тапия? Прокламация! Прокламация от букурещкия комитет!
        Всички се втрещиха.
        И Димо Казакът взе да им разправя развълнувано, че днес подир пладне Варлаам залепил извън на вратнята си една прокламация с образа на Тотя войвода, както разправят, и Селямсъзът, като разбутал любопитните, които я чели, отишъл, та я занесъл тичешком на бея. Това страшно учуди всичките, защото никога не би помислили, че тоя смирен Варлаам бил такова опасно същество; най-паче² Хаджи Смион се уплаши, като си науми, че днес беше у Варлаама, който му иска даже и пушката, което и обади на другарите си. Мирончо се разкрещя и изпсува „предателя“ Селямсъз, като се закле, че кога да е ще го обеси на портата му, като Варлаамовия гръбнак; Иванчо също изказа негодуванието си против „народното предателство“ на Селямсъза, като изруга и невежествения Варлаам, който не е роден за бунтовник, но биде страшно поразен, когато Казакът му каза, че онбашият го търсил, защото нощеска до заранта светяла свещ в стаичката му над бакалницата, което породило съмнение. Другарите си зашушнаха и погледнаха подозрително на гузните двама души, съвсем като листо разтреперани от страх.
        Подир минутно съвещание дружината промени плана и реши да иде в града.
        - Направете се да ви няма, доде се разбере работата. Сбогом! - каза Мирончо строго на двамата души, като им посочи къде Стара планина.
        Двамата приятели останаха няколко време поразени и се гледаха в очите, без да си продумат. Хаджи Смион с учител Гатювия фес на глава, смутен, замаян и изгубен, хвърли най-сетне бърз поглед към посоката, дето бяха изчезнали другарите, и наведе глава още по-отчаяно. Иванчо Йотата пръв наруши мълчанието.
        - Дай совет, Хаджи.
        Хаджи Смион го изгледа упорито.
        - Какъв совет? - попита той сопнато.
        - Къде да се крием?
        - С тебе? Да ми изгориш душичката!
        - Слушай, любезний приятелю - каза тоя път с покорен вид Иванчо.
        - Какъв любезен и какъв приятел? Аз те не познавам!
        - Ама чувай бе, брате, не се бой от мене.
        - Ами какво пишете нощеска?
        - Не прокламация, брате мой?
        - Кому ги продаваш? Иди си!
        - Не бе, брате мой, чакай да ти обадя.
        Хаджи Смион го изгледа високомерно и недоверчиво.
        - Казвай, нямаш ли пръст в прокламацията?
        - Нямам, нали ти казвам? - каза Иванчо с шепнене.
        - С Варлаама не си ли едно?
        - Не, брате мой - каза убит Иванчо.
        Хаджи Смион помисли.
        - Закълни се, че нямаш пръст.
        - Заклевам се, на! - И Иванчо се прекръсти.
        - Закълни се според закона.
        - Как?
        - Речи: да ми капнат и двете очи, ако зная нещо.
        Иванчо се закле, па попита тайнствено:
        - Ами ти нямаш ли някакво известие и прочия?...
        - Отнюд... Ами аз какво да правя сега?
        - Да бягаме бе, брате, да бягаме!
        - Да бягаме?
        - Да бягаме в планината - каза Иванчо плахо.
        - Добре, в планината. Ами булките? Не, не тогава ще речат: истински бунтовници... Па ако ни хване Филип? Пази, Боже, трябва да се бием с турците!
        - Ами к'во? Не се страхувай от мене, бе, брате мой.
        Хаджи Смион щеше да каже нещо, но изведнъж помисли и продума:
        - Закълни се пак.
        Иванчо пак се закле.
        - Ела сега да идем да се крием в „Дупката“. Оттам се гледа навсякъде, тя е до планината. Па ако ми изгориш душицата...
        И тръгнаха бързо през ливадите към Бели яр.

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

¹ Тапия - документ за владеене на имот. [горе]
² Най-паче - най-вече. [горе]

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи