Подидаскал Мироновски нямаше повече от двадесет и пет години, беше сухичък, смирен и твърде срамежлив. Някои казваха, че се спрепал¹, когато срещал млади жени, а особено кога минува край вратнята на чорбаджи Иеронима, дето весден² зяпаха разглезените му дъщери. Той само един път беше разменил няколко думи с по-голямата мома, и ето как: като минувал край вратнята им, тя го поздравила учтиво:
        - Добър час, господин Мироновски!
        - Добър час, госпожо! - отговорил той, като се изчервил цял и отминал бързешката.
        Но макар и срамежлив подидаскал Мироновски се контеше твърде грижливо, всяка събота вечер си окалъпваше феса, бръснеше се в неделя заранта преди черкова, да му е свежа кожата, носеше в празничен ден новите си шаячени панталони с диплите още (той ги туряше, да ги притиска цяла неделя големият му ковчег), ваксосваше си от вечер кундурите, пиеше много боза - да се накръви, и правеше редовно посещение на първенците, от политика. Най-много чест отдаваше на Карагьозоолу.
        - Как си със здравето, даскале? - питаше благоволително чорбаджията.
        - Най-добре, благодарим - отговаряше покорно усмихнат подидаскалът.
        - Как отивате с дечурлигата? Слушат ли ви?
        - Най-добре, благодарим.
        - Моят чапкънин Гого чете ли? Как е в дароването?
        - Най-добре, благодарим.
        По големи празници подидаскалът повеждаше учениците по къщята на първенците, да им честити с песни светлия празник. Спираше се насред двора и изпяваше с децата гръмогласно песента, която той самичък беше съчинил за случая. Прочее първенците го много обичаха едно за това, а друго - защото всякога им ставаше на крака и ако пушеше, скриваше тозчас цигарото в джоба си.
        Подидаскалът беше човек мълчалив и пазеше много тайна, затова учител Гатю само нему поверяваше бунтовните писма и вестници, които му идеха от Букурещ. Подидаскал Мироновски никому не ги четеше освен на госпожа Соломония, но тайно, а тя тайно обаждаше на госпожа Евлампия, а госпожа Евлампия още по-тайно обаждаше на госпожа Евгения-Полидора, която съвсем тайно обаждаше това на всичките си мирски роднини, които тайно вече бяха казали на чорбаджиите, че трябва да се даде път на главния учител, които тайно имаше сношения с букурещкия комитет.
        Щом като стигна до училището, побърза да потули опасните книжа. Най-напред той ги премести от полицата в долното долапче, от долното долапче под мендеря, но като не беше пак спокоен, извади ги и мушна вън под стълбите, за да ги занесе от там в буренака в градината, от буренака той мина в оградата на гробищата и ги завря в коностаса на дъсчения гроб на чорбаджи Арменка. По тая причина Мирончо по-после казваше, и твърде духовито, че чорбаджи Арменко през живота си предаваше патриотите, а след смъртта си ги укриваше.
        Едвам се завръщаше из гробищата, той съзря насреща си дяда поп Ставря.

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

¹ Спрепам се - смущавам се, спъвам се. [горе]
² Весден - цял ден. [горе]

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи