Иван Вазов

„Чичовци. Галерия от типове и нрави български в турско време“

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

 

VIII. Иванчо Йотата

 

 

        Втори път читателите се срещат с Иванча Йотата.
        Но що беше това нещо Иванчо Йотата?
        Иванчо Йотата не е нещо, а человече дребно, сивооко, с четиняста коса и мустаки, с исполински нос и с голямо честолюбие.
        По-младите си години той е преминал в литературни занятия, а след смъртта на дяда си варди бакалницата. Мазните ръкави на зеленото му шаячово сетре и оръфаните крачоли на оваляните му (делнични) панталони доказват неуморното му трудолюбие.
        Иванчо Йотата, както казахме, е твърде честолюбив човек, не позволява никому да го обижда, бои се от турците и се води все с учени хора. Той взема участие във всичките сериозни въпроси, които се възбуждат в Джаковото кафене, и може да се препира успешно с учител Гатя по филологията, с Хаджи Атанасия, който още припознаваше гръцкия патрик - по черковния въпрос, а с Хаджи Смиона, дори и с по-учени хора - по външната политика.
        Прочее Иванчо беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек. Той преди няколко време например, в кафенето беше казал на господин Фратя по повод на българското правописание:
        - Време е, ние, учените, тоест, да се соберем и влезнем в соглашение... трябва да оправим язика и прочия.
        Той се изразяваше по книжовно и говореше на мющериите си:
        - Вчера ми дойдоха маслини от важна степен и с твърде способна цена.
        Иванчо преди години четеше дамаскини и житиета от амвона; еднъж прочете житието на „Алексия божий человек“ и всичките баби плакаха. Той даже бил съчинил три слова: за Неделя Вайа, за мученичеството на св. Георгия Новий и за грехопадането Адамово. Те, както и житиетата, били от него саморъчно писани с черковни букви - черни и червени - и с лози, и с образи, и толкова прилични на печатни, щото покойният дядо поп Станчо напразно гуждал и двата си чифта очила да ги разпознае, но не можал. За жалост, всичките тия съкровища, не знам как, изгорели и той често в кафенето, като разказваше за това славно поприще, свършваше със сърдечно съкрушение:
        - Кешки аз да изгорях, та не списанието ми... За народа загуба велика.
        Затова често караше дъщеря си Андроникия, или Мужепобедителка, както я наричаше в български превод мусикословеснейши Хаджи Атанасия, да му пее известната патриотическа песня:

 

 

        Де са нашите славни списания?
        И наш'те славни списатели?

 

 

        И той повтаряше все тия тъжни думи:
        - За народа загуба велика.
        Но Иванчо Йотата и днес не отстъпва никому в учението и е страшен привърженик на i-то (йотата), която учител Гатю злодейски изгони из класовете на училището. Той и днес записва в бакалския си тефтер с твърде красиви черковни букви:

 

 

        Нiкiта Пiщiкат: четiрiдесе др. сiлiмiкia - 3 гр,
        Дiмiтpia Пiнтiятa: пiлъ пiтie - 20 гр.

 

 

        Освен това Иванчо Йотата беше бъбрица сплетник, дръзновен и блажеше през коледни пости - скришом от жена си; но това не му бъркаше да мрази ужасно патриката1 и гони простаците като Варлаама.

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

1 Патрика - партиарх. [горе]

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]