НОЩ

Иван Вазов

Луната свети
тихо отгоре,
корабът плува
по синьо море.

     Песен оглася
тез пущинаци
и ме възнася:
     пейте, моряци!

*

Вълните гладки,
кат огледало,
в сънища сладки
всичко заспало.
     Небето плува
в светлите бездни,
Морфей царува:
     пейте, любезни!

*

В таз нощ кристална,
     някъде в бденье
душа печална
мисли за мене,
     бури бълнува
и мен - в чужбина
тя споменува:
     пейте, дружина!

върни се | съдържание | продължи