Прилична на майка си по външни черти и на сестра си по живост на характера, Цонка се различаваше и от двете по своя душевен мир. От дете още глезена и палава, тя бе запазила и като мома тия свойства. В гимназията тя бе най-немирната и луда ученичка, лесно възприемчива на предметите, но ветрена, увлекающа се и сантиментална. Между учебниците й се потаяха запретени от надзирателката преводни романи, които тя гълташе жадно между два урока. Природа жизнена, Цонка обичаше живота, който гледаше през призмата на младото си въображение ясен, розов, пълен с песни и зари. Тя не бе способна да го погледне с по-трезво око, нито бе създадена да посрещне смело борбите му; сърцето и въображението й бяха едничките оръжия, с които щеше да стъпи в съблазните му и да се впусне в бурите му. Здравият разсъдък и волята, тъй щастливо съчетани с нежността и поетичността на душата у Милка, замещаха се у Цонка от поривите на първото впечатление, над които тя не беше господарка. Тя бе остала и като учителка наивно дете на живота, пленяюща се от блясъка на нещата, любяща накитите, защото знаеше, че е хубава, и цветята, и света, и природата, защото беше млада.
          Тоя щастлив темперамент правеше Цонка да намира хубав живота и в това глухо село, тъй мирно и отрадно в живописната си самотност. Тя другаруваше с приветливото семейство на поп Деяна и с добрата Недялка Чакалова, които я обичаха като своя. Обичаха я и селяните, обичаха я и ученичките й, на които тя беше наставница в училището и ставаше връстница извън училището. Водеше ги вечер и в празничен ден на разходка, пееше и играеше с тях, съдеше ги за лудориите им и после сама лудуваше с тях. Обичаха я нежно. Когато кажеха „кака Цонка“, устата им се залепяха от детско удоволствие. Тя им правеше училището място за радост и науката - сладостна пища. В това тя не се ръководеше от никаква педагогическа метода, а само от едната си добра природа.
          Преди шест месеца дойде и любовта да хвърли нов луч от поезия в тоя уединен кът. Тя се обикна с Трайчева и от три месеца му стана жена. Тоя преврат в съдбата й сякаш намали първата й моминска безгрижност. Макар честита от това съединение на живота си с любимия човек, тя стана „по-мъдра“, даже известна замисленост легна на лице й. Поп Деян се усмихна добродушно и каза:
          - Цонке, хвръкна моминство, дойде домакинство. Грижици нови, но те са от бога благословени.
          И Недялка Чакалова й казваше, като забележи промяната у Цонка:
          Цонке, женитбата - медец и пелинец, нали? Кака ти Недялка познава това вече. Но ако ми кажеха: „Момувай пак!“ - да е просто: тъй ми е по-добре.
          - И аз съм напълно честита, Недялке - отговаряше Цонка.

предишна глава | съдържание | следваща глава