- Добър ден, господин Трайчев - каза му някой на улицата.
          Той се извърна и видя една хубава пълна дама, не от първа младост, с бяло страусово перо на черната, широкопола, претрупана с накити капела. От нея лъхаше виолетова миризма.
          Ах, Серена! - извика той зачуден. Те се ръкуваха другарски.
          - Серено, тъкмо за тебе мислех. Ах, как си разхубавяла.
          - Все комплименти на устата! Какво правиш тука? Кога си дошъл? Да ти откъсна ухото, ти, дето ме забрави.
          Дамата говореше български малко завално, с чуждо произношение. Заморена от ход и от слънчевата горещина, тя силно махаше с ветрилото над пълното, бяло и пудросано лице.
          Те вървяха и приказваха живо, весело, като двама добри приятели, срещнали се подир дълговременна раздяла. Трайчев, макар и познат в тоя град, вървеше свободно с дамата.
          - Ах, чух, че си бил женен вече? - каза му другарката с укоризнен поглед.
          - Аз?
          - Ти, Трайчев! - натърти дамата.
          - Това е лъжа, Серено!
          - Не крий!
          - Кълна ти се... Такава глупост правя ли?
          - Казвам ти: чух, имаше някоя жена — или любовница. Чух! - продължаваше настойчиво Серена. - Любовница?
          Трайчев кимна утвърдително, усмихнат лукаво. После притури:
          - По-добре - приятелка, временна. Да се прекарва времето. Ти знаеш натурата ми...
          - Женкеря, женкеря! - изсмя се весело Серена, като го ощипа за лакътя. - Помниш ли им броя? Кога си отиваш?
          - Утре.
          - Тъй скоро? Тая вечер ще ме гостиш на „Конкордия“, после ще идем на „Вариете“. Секвестирам се цяла нощ. На кой хотел си?
          - На „България“.
          - Утре ще дойда да те изпратя. С кой трен тръгваш?
          Трайчев помисли:
          - Със смесения, по шест часът.
          - Да се отбием да пием по едно пиво, хубав чапкънино!
          - Хубаво.
          Те влязоха в една ближна градина.

предишна глава | съдържание | следваща глава