Слънцето бе се доста отдалечило от зенита.
          - Аз съм гладна, а леля е обядвала - каза Милка.
          - Обичаш ли да хапнем в градината? - попита Бранков.
          - Пред картината на Черно море? Съгласна съм - каза Милка... - После ще посетим Евксиноград.
          Надвечер едвам те се завърнаха от Евксиноград и спряха до вратнята на госпожа Симеонова.
          - Няма ли да влезеш да разкажем заедно възхищенията си? - попита го Милка на прага. Като забележи стеснението му, тя си направи строг гласа и извика повелително: - Влез!
          Влязоха.
          На пруста Милка зачу два женски гласа в стаята на леля ù.
          - Гостенки някои има леля - рече Милка.
          Тя потропа и влезе в стаята, последвана от другаря си.
          - Ах! - извика учудена девойката, като видя Цонка там.
          Цонка скокна и я пресрещна. Целунаха се.
          - Как, ти тука? Каква изненада ни направи! - каза Милка. - И без да предупредиш!
          - Колкото ти ме предупреди по-рано! - изсмя се Цонка. - Пенчо не дойде в Казалар, излъга ни, а ни извести от Шумен, че по бърза работа отива за Варна. Тогава скокнах днеска и дойдох, че покрай него да видя и вас. Боже мой, как си зачервена!
          - Ходихме, ходихме по суша, по море, по въздуха! Лельо, нагълтахме се на чудесни гледки. Ах, да ви запозная с господин Бранкова. Говорих ти за него в Казалар. - И Милка представи Бранкова на сестра си.
          Момъкът се ръкува и поклони вежливо.
          Цонка го изгледа втренчено.
          - Та ти за мъжът си... а? - подзе Милка, като си сваляше капелата. - Добре стори, че дойде, да го вардиш да не излазя от строгата рамка на съпружеската добродетел...
          - Как, вие се виждахте вече?
          - Виждахме се, без да се познаваме, бяхме другари в железницата. Той е примерен кавалер... Знаеш ли, Цонке - смееше се тя с глас, - че твоят Трайчев така усърдно и изкусно ухажва за мене, щото, да не бях взела предпазителни мерки, щях да се влюбя в него... Той даже ми купи круши!
          И Милка се кискаше.
          - Ах! И без да те познава?
          - Аз се готвех да ти опиша тоя романтичен епизод...
          - Как, ти се смееш, како, вместо да си го опнала за ухото?... - каза недоволна Цонка.
          - Аз това се готвех да направя, щом научих от господин Бранкова, че той бил същият... Но днес се улисахме в разходки и не успяхме да го видим.
          - Аз го дирих вчера дваж в гостилницата му, госпожо, но, за жалост, не го намерих там - каза Бранков на учителката.
          - Хаймани сегашните мъже - забележи усмихнато госпожа Симеонова.
          - На коя гостилница е? - попита Цонка.
          - На „България“.
          Цонка стана.
          - Ще ида още сега на „България“.
          - Къде? Чакай да се повидим. Трайчева ще видим после. Ах, как добре стори, че дойде... Тая вечер ще бъдем заедно в Приморската градина и господин Бранков ще ни придружава. Колкото за Пенча, ще го уловим как-как. Стой тука.
          Цонка пак седна. Тайно разтревожена от това, което тъй шеговито й разказваше сестра ù, тя се свеняваше пред Бранкова да поиска повече подробности за случката в железницата и от страх да не издаде досадата и ревността си.
          - Та ти утре си си отивала? - попита тя Милка.
          - Да. Аз бих желала да вземем и Трайчева, ако е свършил работата си, та другарски да пътуваме... Сега вече не е опасен за мене - завърши глумливо Милка.
          - Не, аз ще ида да го намеря - каза Цонка решително.
          - Тогава иди - каза ù Милка; - но за вечеря без друго елате с господин Трайчева тука. После ще идем на Приморската градина да слушаме музиката и да гледаме морето при лунната нощ.
          - Чуваш? Без друго го доведи тука твоя загубен мъж, дето никой не може да го намери - настоя и госпожа Симеонова, ухилена. - Доведи го тука да ми го представиш и да ми целува ръка и да го благословя. Какви сте чудни вие, сегашните млади! Годяват се, женят се, без да се сетят да известят на роднини и приятели. Милка ми каза, че бил и хубавец? Знай Аврам де копай корени, гиздосийке! - притури лелята, гледайки Цонка, която се стъкмяваше пред огледалото.
          Бранков предложи на Цонка да я придружи и ù покаже гостилницата.
          Тя прие с благодарност и излязоха.
          След няколко време вървеж те се спуснаха край Приморската градина, пред която се синееше морето, па се отбиха надясно и спряха пред една скромна гостилница на два ката. Бранков попита слугата за Трайчева и получи отговор, че е излязъл.
          - Коя му е стаята? - попита Цонка.
          - Петнайсетий номер.
          - Заведи ме там.
          Слугата ги поведе из стълбите.
          Когато завиха по горните стъпала, една млада и дебела жена, модно облечена, с голяма широкопола капела, украсена с бяло страусово перо, се появи зад тях, тропайки с аленото си чадърче по стъпалата. Това беше Серена.
          Бранков и Цонка тръгнаха по коридора в дирите на слугата и се спряха пред вратата на Трайчевата стая.
          - Господин Бранков, благодаря ви крайно - обърна се тя към момъкът - за вашата голяма любезност.
          - Няма защо, госпожа.
          - Аз ще остана тука да чакам Трайчева, като се разхождам и гледам морето: вас не смея да задържам повече и ви моля да ме извините, че ви затрудних - и тя стисна сърдечно ръката му.
          - Госпожо, разчитайте на моите услуги, аз съм в пълното ви разположение, ако имате нужда.
          Той се поклони и излезе.
          Докато ставаше тоя разговор, непознатата дама приказваше настрана със слугата бързо и ниско, последвайки по посока на Цонка. После и тя слезе след Бранкова.
          Цонка приближи слугата.
          - Кого търсеше тая госпожа?
          - Същият господин от петнайсетия номер, когото и вие търсихте.
          - Коя е тя? - попита разтреперана от вълнение Цонка.
          - Не я познавам. По разговарянето ù мисля, че не е българка.
          Сърцето на Цонка се сви в гърдите ù.

предишна глава | съдържание | следваща глава