Госпожа Касапска стоеше в стаята си сама. Тя току се бе завърнала от репетицията. В ръце държеше вестник, който оповестяваше за пристигането на трупата в столицата и за даването таз вечер Отело.
          Влезе гостилничния слуга и ù каза, че долу един господин пита за нея.
          - Кой е тоз господин? - попита тя, като остави вестника.
          - Един млад господин. Пита и вчера, и днес преди обед за вази.
          - Нека влезе.
          И Фотина бързо взе да се поправя пред огледалото.
          След минута вратата се почука и на отговора „свободно“ появи се на прага Денков.
          Фотина го не познаваше.
          Денков се представи. Па като седна, по поканата на домакинята, каза с треперлив, неуверен глас:
          - Госпожо, вие ще ме извините за смелостта ми, че без да се познавам, обръщам се към вас за една услуга... за една справка.
          - Заповядайте, господине.
          Видът на тая жена, нейното откровено и внушающе доверие лице успокоиха малко предишните опасения на Денкова. Имаше нещо честно в тая физиономия, в тия подвижни големи черни очи.
          Той се притесняваше няколко време как да начене. Най-после попита с решителен вид:
          - Вие вчера сте биле заедно с госпожа Цонка Хрусанова... с бивша госпожа Трайчева? - Той се затрудняваше с каква фамилия да нарече Цонка.
          Фотина се изчерви.
          - Аз? Никак, господине!
          - Но вие снощи сте влезли с нея в тая гостилница по девет часа?
          - Кой ви каза това, господине?
          - Научих се. Извинете за моята нескромност.
          - Аз не познавам тая госпожа Хрисантова... как казахте? Госпожа Хрусанова?
          - Или бивша госпожа Трайчева.
          - Ах, да, това беше една наша другарка, госпожица Стефанка Георгиева.
          Денкову се стегна сърцето.
          - Стефанка Георгиева? Значи, не е била Хрусанова? - произнесе той тъжно. - Извинете тогава, че ви обезпокоих, госпожо - и той стана.
          Фотина забележи скръбното изражение по лицето на момъка.
          - Позволете ми, мога ли да попитам защо дирите госпожа Хрусанова? Аз познавам сестра ù.
          - Излишно, госпожо, това не може да ви интересува. Извинете.
          И той си взе шапката да излезе.
          - Вие се познавате лично с тая госпожа? - попита Фотина, у която женското любопитство се събуди.
          - Как, служили сме заедно в Казалар и желаех непременно да я видя. Имам и писмо за нея. Сбогом.
          Фотина го задържа:
          - Та вие имате писмо?
          - Предадоха ми го да й го връча, като мислеха, че е тука. И аз сам мислех това, защото ми се стори, че я видях оная вечер. Види се, припознал съм се.
          - Но може да е тука пък? - каза Фотина.
          - С това предположение и аз я диря от вчера и днес из града. У тях не е слезнала, по гостилниците я няма. Дирих я къде ли не. Но сега вече се обезсърчих. Ще предам писмото на домашните ù.
          Фотина помисли малко.
          - Ако обичате, елате след един час. Аз ще разпитам моята другарка... госпожица Георгиева. Мисля тя да знае де е госпожа Хрусанова, щом е тука.
          Тя изгледа момъка съчувствено.
          - Извинете, тоест каква „другарка“? - попита Денков, втори път чул думата „другарка“.
          - Тоест другарка в трупата „Театрален напредък“. Ние сме актриси.
          - Ах, да? - извика Денков. - Четох във вестниците, и афишите видях. Вие давате в неделя Отело?
          - Не, днес, по случай празника на 6 септемврий... Та вие заповядайте след един час. Сигурно ще узнаете. - После, за да го обнадежди повече, прибави: - Аз вярвам, че госпожица Хрусанова е без друго тука.
          Денков се вгледа в нея. Той пронизваше с очите си нейните и търсеше да види какво крие в душата си. Той разбра по отговорите ù за Цонка, най-напред уклончиви, а после по-определени, че тя знаеше, че наистина е тука, но криеше.
          - Госпожо - каза той с решителен вид, - вие таите от мене, вие знаете де е госпожа Цонка Хрусанова! Аз съм уверен, че тя е била снощи с вас. Истина ли?
          После, като да даде повече убедителност на думата си, той притури:
          - Вярвайте, че госпожа Хрусанова има в мене човек, който я дълбоко уважава, който я цени... който я... който искрено ù симпатизира... Попитайте и нея - тя ще ви каже това... Давам ви честна дума, че ако е нужно да пазя тайната за нейното присъствие тука, аз ще я запазя тая тайна като свещено нещо.
          Искрения тон на момъка, изражението на мургавото му лице, дето се четеше такава тъга и задушевност, и неговия треперлив, развълнуван глас внушиха доверие на госпожа Касапска и обезоръжиха упорството ù да крие Цонка.
          - Господине, вярвам на думите ви, аз се уверих, че сте почтен човек и с почтена цел търсите госпожа Хрусанова.
          - Вярвате ми, госпожо?! - извика момъкът с очи, озарени от радост.
          - Да - каза натъртено Фотина, - госпожа Цонка беше същата, която са видели снощи, че влезе с мене тука.
          - Ах! - извика Денков.
          Той едвам се удържа да не прегърне госпожа Касапска от чувство на жива признателност.
          Фотина продължи:
          - Но Цонка сега се крие под името Стефанка Георгиева... тя бе принудена да направи това, разбирате?
          - Знам деликатното й положение... Но какво чини тука?
          - Казах ви: другарка ми е в трупата.
          - Актриса? - извика учуден Денков.
          Тоя възглас се стори на Фотина обиден. Очите й заискриха.
          - Как, и вие, и вие, господин Денков, младеж образован, гледате на нашето занятие като на позорно? Мислите ли, че щеше да бъде по-почтено, ако Цонка тръгнеше по пътищата да се прехранва с продаване честта си или да се отровеше от отчаяние, както я и сварих, че тъкмеше да направи?
          - Напротив, напротив, госпожо! Дайте да ви целуна ръката!
          И Денков грабна дясната й ръка и я целуна.
          Фотина се покърти.
          Тя му разправи накратко при какви обстоятелства бе я прибрала в трупата. Но Фотина не счете за сгодно да му обажда, че Трайчев се е разделил не от законна жена, и остави момъка в заблуждението му. Той изслуша внимателно и покъртен.
          - И защо се напуснали?
          - Причините не знам добре.
          - И сега актриса? Ах, вие сте я спасили; вие обладавате сега една скъпа театрална сила и уверявам ви, че госпожа Цонка няма да ви посрами, както не ви е посрамила досега... Ах, госпожо, вие ме възродихте с това известие, аз правех ужасни предположения за съдбата на Цонка, като я мислех сама в тоя град. Вие ме направихте щастлив...
          Фотина го гледаше зачудена от излиянието на тоя възторг за Цонка.
          - Вие твърде ù съчувствувате?
          Денков впери в нея пламенни очи и каза:
          - Вие ще разберете степента на... уважението ми към нея, като ви кажа, че...
          Той се спря внезапно.
          - Бъдете откровени към мене, господин Денков. Ние от половин час се запознахме, но аз ви считам като стар приятел; считайте ме и вие такава. Общата симпатия към Цонка ни свърза.
          Денковий поглед светеше, той бе вдъхновен.
          - Вие питате дали ù съчувствувам? Госпожо, аз я обичах, любех я страстно... - После се хвана за гърдите и каза горестно: - Но когато се убедих с раздробено сърце, че тя бе отдала своето другиму, на Трайчева, аз бях убит.
          - И тя знаеше това?
          - Да.
          - Ах, колко ви жаля, и вас, и нея, че се е препречил на щастието ви тоя безчестник! Как ù помрачи очите, та тъй сляпо да го залюби и повярва?... И после да я остави на пътя!
          Денков само безмълвно разпери ръце.
          - Вероятно тя ви е споменала нещо за това?
          - Не.
          По лицето Денково мина мъгла, то потъмня.
          Фотина разбра, че го огорчи с тоя отговор, и прибави:
          - Изобщо, ние не говорим за това. Аз ù забранявам да се повръща към миналото, че губи душевното си спокойствие тогава.
          - Но аз желая да я видя, госпожо. Де е слязла тя?
          Фотина му обади гостилницата.
          - Тука беше пълно, когато дойдохме, и се принудихме да се пръснем на разни места, временно, доде си намерим частна къща за всички ни - добави тя.
          Денков тръгна да излиза.
          - Аз ще ви моля, бай Денков: отложете срещата си за утре. Не вълнувайте Цонка, тя сега си готви ролята за тая вечер.
          - Благодаря за това предупреждение. Тогава утре по девет часа?
          - Добре, аз ще я предупредя.
          - Аз впрочем ще я зърна още довечера на сцената.
          - Ако обичате...
          - Как, мога ли да не присъствувам? Тя е една артистка с рядка дарба, по призвание артистка.
          - И всички тъй я ценим, господин Денков.
          - Ах, аз помня, когато игра ролята на царица Тамара. Тя беше чудна, госпожо, тя беше съща царица. И оттогава ù остана това име в Казалар... Тя предаде характера на героинята си с такъв талант, с такова артистическо схващане и живот!
          - Тя ми е разправяла за тази царица Тамара... И я хвали... Та вие сте автора ù?
          - Но актрисата остави далеко зад себе си автора, тя облагороди произведението ми, тъй да кажа...
          - Предайте ни драмата си да я изиграем, господин Денков. Тя не е печатана още?
          - Не е.
          Внезапно челото му се сбра страдалчески от тежки спомени, свързани с представлението на драмата му в Казалар, и той прибави:
          - Тя има нужда от преработка.
          Той ù подаде ръка за сбогом, па притури:
          - Но поне да ви оставя писмото да ù го предадете...
          И той бръкна в джеба на сетрето си, па се изчерви.
          - Ах, забравил съм го в другата си дреха - каза той с виновен вид. - Тогава довечера ще ви го пратя в театъра. Може да е спешно.
          - И тъй бива.
          - Сбогом, предайте на госпожа Цонка сърдечния ми поклон. Утре по девет часа ще ù се представя.
          Денков напусна гостилницата, пълен от щастие.
          - Актриса! - шушнеше си той. - Слава Богу... Моите страхове изчезнаха. И какви работи не помислих в глупостта си... Тая вечер ще я видя в театъра. Ще я видя, ще я видя! Утре ще се срещна с нея... Каква ще я намеря? Какво впечатление ще причини моето появяване? Едно време бягах от нея, сега тичам към нея - пак от любов... Съдбата я раздели от мене чрез Трайчева и пак чрез Трайчева ни среща тука - тя свободна, и аз свободен. Няма ли тука ръката на провидението? - И той вървеше замислен тъй из шумната улица. После му дойде мисълта: - И коя ще е причината за развода им, тъй бързо даден? Кой е дал причина от двамата? Но аз съм уверен, че жертвата е Цонка.

предишна глава | съдържание | следваща глава