С п о м е н и   о т   ц а р и г р а д с к и т е   т ъ м н и ц и,   от Св. Н. Миларова

         Горната книга отдавна е издадена в София. Обстоятелствата, всред които се появи, бяха такъви, щото тя мина почти несъгледана. Достойнството й ще поправи тая неправда на времето. Тя може смело да се причисли при малкото ония книги, които правят чест на нашата книжнина. Тя е написана най-първо на хърватски, но може да се счита в пълната смисъл на думата оригинално съчинение. Когато се е появила на хърватски език, всичкий печат се е отзовал за нея с най-ласкавите похвали и тя е намерила най-горещий и съчувствен прием в обществото. Тя е преведена на български от самий автор с помощта на един негов бивши съученик и приятел, г. Сп. Вацова и Хр. Белчова, които притежават и двамата истински книжевен талант.
         Съдържанието на книгата отговаря напълно на заглавието й. В нея г. Св. Н. Миларов (надеем се, че не ще ни намери вина, дето изхвърляме от името му ы-то, което впрочем в правописанието си той е запазил само за себе си) разказува в език прост, но жив, изразителен и на много места поетичен, спомените от цариградските тъмници, в които, затворен по подозрение за политически причини, е прекарал две години и половина. При написванието й той не е имал никакви претенции. Той не е мислил да даде нито книжевно, нито философическо съчинение. Той е имал пред вид и го е осъществил напълно за себе си това френски изречение: „Чашата ми е малка, но пия от своята чаша.“ Г. Миларов не се е оставил да се увлече ни най-малко от наклонността към философическите разсъждения и спекулации, които правят и достойнството и слабостта на   Т ъ м н и ц и т е   м и   на   С и л в и о   П е л и к о.   Той няма за какво да скърби и да се укорява за това.
         Планът на книгата е определен в краткото, но хубаво предисловие на хърватското издание, писано в 1876 срещу Нова година. „Сега, казва в него г. Миларов, кога наближава да удари исторический час на Изток и когато всичките погледи на светът се обръщат към тежкий болник на бреговете босфорски, мисля, че не би се чели без любопитство няколко картини от последните дни на издихающата държава.“ Верен на планът, който си е предначертал, г. Миларов не се задоволява да разказва само своите страдания. По-голямо място държат в книгата му разни картини от тъмничний живот и разкази за приключенията на други затворници, които той описва така, както му са ги предали самите тии. Верни ли са тия разкази от край до край? Някои се съмняват в това и мислят, че измислицата държи голямо място в тях. Това подозрение прави чест на въображението на г. Миларова. Ний мислим обаче, че то не е основано. Ако и въображението на авторът да не е останало съвсем чуждо при стъкмяванието на разказите, не виждаме нищо в тях, което да не може да се вземе за вероятно и правдоподобно. Според нас г. Миларов е турил в тях от въображението си само това, което трябувало, за да направи истинското по-приятно и по-увлекателно. Всичките разкази са пълни с интерес и възбуждат до най-висока степен любопитството. Тии изобилствуват в книгата и чрез тях читателят прониква във всичките тайни и ъгли на турското общество: в тайнствений живот на харемът, във високите сфери на правителството, в обществений живот на турците в Азия. Всимко това е едно изучавание колкото всестранно и разно, толкова и любопитно, и увлекателно на турските нрави.
         Г. Миларов говори навсякъде за себе си с една скромност, която възвишава целта на книгата му. Във всичко, което се отнася до него, той туря една деликатност, която му прави чест. С най-голяма приятност се четат ония страници, в които той говори за душевните си вълнения, за случките, в които имал някакво участие, за занятията си, за избягванието си. Всичко в книгата на г. Миларова: съдържанието й, стилът, в който е написана, прави прочитът й от най-приятните и занимателни. Тя е книга, която всякога ще се чете с интерес и ще доставя богат материал за всички ония, които искат да изучават турското общество. Тя има за нас и историческо значение, по причината на важните и неотдавнашни събития, всред които е написана, преди политическото ни освобождение. Спомените на тъмниците му заслужават да личат в библиотеката на всякой българин.

         Ш е к с п и р о в и   д р а м и   с ъ к р а т е н и   и   н а р е д е н и   н а   п о в е с т и.   Издават Л. Касъров и Ив. К. Каранджулов. Книжка първа:   В е н е ц и а н с к и й   т ъ р г о в е ц;   книжка втора:   Ц а р   Л и р

         Цената на всяка книжка е 60 пари. Не можем да знаем дали горните книги са превод или оригинален труд. Ако е първото, не можем да се начудим защо същевременно да стават два превода на същите книги. Знаят читателите ни, че г. Т. Маринов е почнал той превод и е издал вече една книжка. Ако е второто, ще чакаме да видим книжките, издадени от г. г. Каранджулова и Касърова, за да се произнесем върху достойнството им.

[Вестник „Народний глас“, Бр. 261 от 30 януари 1882 г.]

върни се | съдържание | продължи