Комисията по преустройството на театралната трупа, назначена от Дирекцията на народното просвещение, е имала вече няколко заседания, в които се е занимавала с въпросът какви мерки се виждат необходими, за да се постигне целта, която е имало Областното събрание, когато отпусна 750 т. лири за основание на българский народен театър.
         Доколкото знаем, казаната комисия, подир надлежно обсъждание на делото, е одобрила някакви мерки и ги е препоръчила на Дир. на нар. просвещение.
         И друг път сме говорили за нуждата да имаме вече един народен театър, влиянието на който върху облагородяването на нравите и развитието на книжнината е вън от всяко съмнение. Ний не се двоумим да кажем, че вече имаме донейде си постигната тая цел, чрез образуванието на трупа българска, която вече действува от няколко месеца и стана ядка на бъдещето наше артистическо тяло.
         При всичко това ний сме чували и още чуваме разни роптания от страна на някои твърде скептически умове, в отношение към успехът на театралното дело у нас, или обезсърчителни отзиви за ония, които са положили труд и време за осъществението му. И действително, тоя ропот и тия отзиви, колкото и неприятни да бяха, се оправдаваха от фактът, че основаната театрална трупа, за жалост, разделена сега на две съперничествующи трупи и следователно парализирующи една друга силите си, не вирее и не направи много нещо, за да се тури по-високо от любителските трупи, които едни от времето ощена покойний Войников даваха представления из отечеството ни. Причината, т.е. главната причина на това скръбно явление, е антагонизмът, който още в първий час съвсем не навреме, се появи у някои си лица в трупата, на които беше препоръчано водението й.
         Сега, като комисията е свършила задачата си чрез посочванието на мерките, потребни да се вземат за улучшението на трупата, които скоро, надяваме се, ще се турят в действие, и начинът, по който най-полезно да се употреби осталата сума от кредитът, ний желаем да видим както нашето общество, така и печатът, че ще обърнат повече внимание и ще се постараят да насърчат и подкрепят всеки усилия за повдиганието театралното дело.
         Печатът именно най-много е длъжен да окаже съдействието си и да хвърли светлина въз това дело. Апатичното поведение, което до днес всички сме държали в отношение към това, трябува да престане. Интелигенцията ни, която никога не е се отказала да съчувствува на всяко добро явление у нас, също има обязаност и в тоя случай да се отнесе по-горещо към народното дело.
         Срам е, наистина, да виждаме днес, че в София играе една сръбска трупа, а в Пловдив - една гръцка трупа, пратена от Атина. А между това тия градове са две столици и два центъра. Ни средства, но човеци, ни насърчение не липсуват: трябува само повечко добра воля и повечко народно честолюбие.

[Вестник „Народний глас“, Бр. 462 от 21 януари 1884 г.]

върни се | съдържание | продължи