ПРИ ЧЕРНА

Иван Вазов

Дене, ноще вие
смърт грозна при Черна,
в дим огнен се крие
зарята вечерна.

Дене, ноще - бури,
в небето - пожари,
тресят се клисури,
поля и чукари.

Реве, бучи ада
въз мощ вдъхновена,
желязо напада
идея нетленна;

все страшни, все нови,
пред вихрове бесни
стена от ножове.

Орел прелетял би
над тях - не човекът,
не стонове, жалби -
„Ура!“ носи екът.

Бой на луда хала
с гороломна сила -
България цяла
там очи вперила!

1916 г.

върни се | съдържание | продължи