КЪМ НЕБЕТО

Иван Вазов

На юг война - на север пак война.
Талази вражески бухтят, ревът
и блъскат се в гранитната стена
на нашта яка гръд.

О, Боже, чуй молбата ми: бъди
баща, заслон на моя клет народ!
Велик е той в великите беди,
в борба на смърт, живот.

Аз вярвам в теб и в твоя прави съд,
и в правдата на твойте небеса,
че в милостта си, както и в гневът,
ти правиш чудеса.

Пази ни, слаби сме по брой и ръст -
духът ни само крепка е скала...
О, Боже, лек да бъде наший кръст,
ти давай ни крила.

Виж, гънем се под тежкия товар
на подвига си; кръв се лей без край
из нашта гръд. О, нов прати ни жар
и нова мощ ни дай!

Недей допуска лаврите ни ти
да се покрусят - лаври чисти кат роса,
нахалост да отидат жертвите свети,
от храброст чудеса.

Чуй, Боже, майките, чуй техний вик
за помощ, чуй ти вопъла ни слян,
чуй тоз народ - герой и мъченик, -
цял в кръв облян,

цял в кръв облян в ужасната борба
с врази безброй: през тежки векове
той теб вверил бе своята съдба -
и днес те пак зове.

Крепи го, Боже, в подвига му свят -
за твойта милост е достоен той:
виж как е чист и прав, и как е млад -
пази го, Боже мой!

1916

върни се | съдържание | продължи