Сутринта, по седем часът още, из Саръкьой излезе армията на поп Къна. Тя се състоеше от няколко стотин души избиратели. Те вървяха в широка гъста колона из междуселския път и на места го преливаха. Един голям, облак прах се виеше над тоя човешки поток и се движеше заедно с него из зелено-жълтеникавата равнина. Повечето саръкьойци вървяха пеши с един червен байрак. Около трийсетина конника отпреде сякаш образуваха генералния щаб на избирателната армия. Пред тях възседнал на бял кон, с вехто военно седло, яздеше пълководецът - поп Кън - с калимявка, нахлупена на челото, с револвер, препасан на кръста под расото. Попът имаше твърде внушителен вид тъй и даваше бодрост на сляпо привързаните си другари. Цяла нощ той беше употребил, за да ги дисциплинира, настрои и приготви за съдбоносното - за неговото обаяние - сражение, което щеше да се даде в Черешовица. Саръкьойци вървяха храбри и весели, уверени във вожда си и в победата, и с докторовото име на бюлетините в джобовете им. За да поддържа духа им, той час по час се извръщаше и пущаше по някоя демагогска фраза или остроумна смешка, или закана въз изменниците черешовци. Тоя енергичен човек не падаше духом ни една минута. Саръкьойци го следваха с чела, облени с пот от лучите на утринното слънце. Когато наближиха рътлината, отвъд която се криеше Черешовица, той ненадейно запя Ботевата молитва: подеха я по-младите и събудени селяни, начело с учителя. Тая песен, позната вече на ухото на саръкьойци, разнесе ентусиазъм из редовете им, чуха се провиквания, замахаха се из въздуха тояги и знамето се затресе: войнственото настроение се пробуди. Под хипнотизацията на тия странни, мощни, богохулни звукове тълпата се развълнува, те й се сториха като един зов за борба против неприятеля, който в дадения случай беше Черешовица... Но попът дойде в истинско изстъпление - защото бяха свързани с една негова омраза - при следните стихове:

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове.

         Тука попът изтегли револвера и гръмна към небето.
         - Долу Иларион!
         После, по асоциация, от Ботевата молитва дойде на Ботевото минуване Дунава - за да я запечата с кръвта си. Тук вече учителят пое: „Тих бял Дунав се вълнува“. Сега ентусиазмът порасна още; ратоборният нагон на попа пламна и се обърна в полуда при спомена за снощното спречкване с черешовци. Нему му се стори, че той е сега сам Ботев и плува с дружината си през Дунава, за да нападне неприятеля народен. В тоя психологически миг, кога учителят дойде до куплета:

Аз съм български войвода -
    момци ми са тез:
ний летиме за свобода
    кръв да леем днес.

         Показа се Черешовица в зелената си долина.
         - Напред, момци! - извика яростно поп Кън, като посочи селото, както един генерал посочва крепостта, която ще се земе с юруш. Па препусна надолу из изрития друм. Последва го конницата му, а подир нея и пехотата припна със знамето сред невъобразими облаци от прах, позлатявани от слънцето.
         Преди да влязат в Черешовица, поп Кън заповедà малко почивка. После пак тръгнаха. Скоро колоната влезе в селото, изпълни улицата, измина я, като влачеше със себе си позлатения облак от прах, приличен на лучезарна слава, зави из една пречупена улица, която извождаше на мегданя, дето в училището щеше да става гласуването.
         Когато колоната се озова на мегданя, тя се спря в нерешителност - пред нея всичкото пространство беше пълно със свят. Имаше там няколко хиляди души селяни избиратели, стекли се от цялата околия, за Стремски. Името на Стремски беше на всичките уста и на всичките бюлетини. Това беше едно море от хора, което шумеше, бръмчеше, клатеше се. То пълнеше мегданя, черковния двор, училището, околните улици и краят му се не видеше в полето. По полегатата рътлина, що се издига на изток от селото, чернееха се нови тълпи, които се спущаха насам. Поп Кън не очакваше това небивало стечение на народ. Появлението на саръкьойци очевидно се очакваше, защото множеството се раздвижи, главите се обърнаха насам, куповете зафанаха да се притискат по-гъсто - и името „поп Кън“ се чу.
         Поп Кън се сепна от общата нерешителност, той спря и си побара нервно брадата. После размени няколко думи с окръжающите го конници, за да им вдъхне дързост. Но другарите му, изтрезнели внезапно от одевешното си опиянение, гледаха плахо; па тихо възвиха конете си назад и разсякоха тълпата на пешите саръкьойци, учудени от това повръщане на генералите. Тогава една безмълвна паника настана: всичката саръкьойска дружина изфиряса в околните улици, като остави пълководеца самичък.

съдържание | съдържание | следваща глава