И двамата бяха спасени.
Десетина минути Боримечката в
несвяст припада и повръща мътните струи.
Минути скъпоценни! Когато се окопити, той
можа да каже само това:
- Скорр...
Действително скоро трябваше.
Талигата трябваше вече отдавна да е
излязла на къра, сподирена от тримата
харамии по шосето. Всеки един миг можеше да
се чуят гърмежи, ако не са гръмнали вече,
когато те се давеха!
Хукнаха най-напред към
Демировата кръчма - за да се уверят как
стои работата. Рангел, почти гол, с една
мокра риза, лепнала по тялото, разтреперан
и зачаткал зъби от студ, надмина скоро
другаря си, комуто напитите с вода
конопени бели гащи и риза тежаха и му
замъчняваха хода. Ясната лятна нощ
оставяше полето в дрезгав полумрак.
След много спъвания и падания
стигнаха кръчмата. В нея още светеше.
Иван с ужас видя вътре, че
стражари нямаше; имаше само четворица души
граждани.
- Отишли са! - извика той. - Колата е
минала!
И той плесна отчаяно ръце, готов
да тича напред.
- Мерджан! Мерджан! - развика се
Рангел към едного от стоящите в кръчмата и
се спусна към тях.
Македонците бяха тука още, но
свалили стражарските си дрехи от
предпазливост.
- Де талигата? - питаше Рангел
поразените от необикновеният им вид
харамии и кръчмар.
В тоя същи миг една талига
задруска по калдъръма и идеше насам. С нея
вървеше конни стражар.
Идеха колата, в които откарваха
Стремски.
Той беше спасен.
Самото провидение ги беше
докарало навреме, в минутата, когато
Мерджанът, Климе и Петко щяха да последват
"турския шпионин" на полето, за да
изпълнят с мирна съвест една
патриотическа длъжност.
Забавянето на колата и тях спаси
и им попречи да извършат едно ужасно
злодейство.
Да, при всичкото закъсняване на
Рангела и Ивана при моста, после в тичането,
после при газенето и давенето в реката и
припкането дотука талигата беше още
повече закъсняла; тя беше употребила цял
час, доде измине един километър - от моста
до Демировата кръчма.
Това беше талигата на Филеас Фога!
Полицията, ненамерила друга кола,
беше насила взела тая.