Тая година гроздоберът беше закъснял. Последният дял от белочерковските лозя: Присоица, се обираше в началото на октомврий. В Присоица лозе имаше и хаджи Смион. Подир многократни покани Стремски, цял занят с избора си, беше улучил обаче време и дошъл с домашните си на лозето му. Хаджи Евтим беше отказал: времето му бе скъпо сега. Там беше и неизбежната кака Гинка - близка роднина хаджи Смионова. Слънцето беше на икиндия. Лозята, които покриваха полата на Стара планина, бяха напъстрени от разноцветните дрехи на берачи и берачки, живописно пъплещи между шумолака на лозите.
          Под големия орех на лозето гостите седяха на сянка. Бъбривата кака Гинка разправяше постоянно, тя бе обиколила целия град и препоръчвала Стремски; тя беше пуснала в ход всичкото си красноречие и всичките достъпни ней средства, даже и мъжа си Генка; но се оплакваше от неговата неумелост.
         - Поплювко, за хурка... За мен било да съм мъж... Да бях мъж, щях да ти събера митинг и да му държа слово за вас! Ама за нещастие...
         - Напротив, за щастие на мене - дето нямате мустаци! - усмихна се Стремски. - С тоя ум и с тия ораторски уста вие щяхте сами да искате да бъдете депутат и във вази щях да имам ужасен противник.
         Тя се изсмя. После щеше да каже нещо, но внезапно си направи с ръка сянка на очите и взе да гледа нещо в някое лозе. Па веднага се затече нататък.
         Стремски отиде на горния край на лозето - обрано вече там - и се качи на канарата, до слога, да погледне пъстрата картина на лозята под него, които се спущаха до реката и ливадите. После, като съгледа няколко ореха, остали на недобруления горен орех, той захвърля с камъни да ги свали. Тая гимнастика му причини голямо наслаждение: той си спомни детинските години, когато е брулил чуждите орехи и плахо, с разтупано сърце поглеждал наоколо да се не появи пъдаря...
         Всред разгара на бруленето той зачу отстрана Гинкиния вик:
         - Чакай, чакай! Ще ни избиеш! Остави да минат хората!
         Той погледна в пътеката, обрасла в шубръки, и видя кака Гинка и една мома с цветна омбрела.
         Стремски се взря в тях. Веднага сърцето му ужасно се сви. В другарката на кака Гинка той позна пътницата, която видя в Бреговец: тя бе същата, що видя и при канарите. И двете се отбиха и дойдоха под ореха.
         - Невенке, да ви запозная с нашия бъдещи депутатин, господин Стремски! - каза кака Гинка, като пропусна да назове по фамилия девойката.
         Но Стремски вече знаеше кого има пред себе си. Той позна Невянка Шамурова.
         Силно развълнувана, девойката се ръкува обаче с него сърдечно и свободно. Тя беше нарасла, развита, прелестна, съвсем друга от каквато я видя преди две години в Балкана. Хубавица истинска! Затова и не можа да я познае в Бреговец.
         Разумява се, един от първите въпроси, които след първите здрависвания дойдоха на устата му, беше и да я попита отдека идеше преди една неделя, та мина през Бреговец.
         И от отговора й той получи обяснение и на думите: „Вземи, голубчик!“ - думи тъй сладко звънтящи и досега на душата му.
         Невянка Шамурова се връщала тогава от Николаев, дето я турил в пансиона един неин калеко, търговец там, прибрана от него след развалата на Бяла черква, която разсипа и баща й. Подготвена вече в Бяла черква, тя постъпила в четвъртий клас на гимназията, довършила успешно тая година шестий клас и се завърнала по волята на баща си. В Бреговец и ней се сторило, че го познала...
         Додето разправяше това просто, свободно, изящна, с поглед светнал, с известно стеснение, което се изражаваше чрез шаренето с края на слънчебрана земята. Стремски впиваше очи в нея смаян, с много внимателен вид, но повечето слова не чуваше, а само гълташе сладката музика на звуковете... Кака Гинка и тя, смълчала се, слушаше Невянка, стреляше очи по лицата на двамата млади и лукаво се усмихваше на вълненията им, особено на Стремски, изгубил своето самообладание, смелост пред свободната руска възпитаница.
         - Гино! Гино! - извика един слаб, писклив глас отдолу и едно ниско, сгибаво* [непохватно] човече с белезняви френски дрехи се подаде между шумата на лозите.
         - Генку иде рапорто да ми дава! - каза кака Гинка, като се обърна към Стремски засмяна. После извика на мъжа си: - Стой там! Че змия има тука, ида сега. Невенке, извинете! - и тя се затече и го пресрещна.
         - Какво ще ми кажеш?
         Генко Гинкин с отхлупен назад фес, запъхтян, действително идеше на доклад при жена си за своята деятелност по Стремскевия избор.
         - Лошо, лошо! - избъбра той чевръсто.
         - Не думай хаирсъз лафове! Казвай какво е!
         - Шамурът - долу, много лош! Пцува! Не бива... Много сърдит, дявол да го вземе... Ще те хвърля, каже, в реката...
         - Да го порази! Ами защо те не хвърли?
         - Не се бой, той ме плашеше: тя е пресъхнала!...
         - Все ще се намери за тебе някоя жабешка вирчина... Колък си? А бре, хапльо, какво дириш ти при хаджи Гъча? Него ли намери? Той с капка вода би удавил Стремски!
         По-долу найдоха хаджи Смиона. И той беше угрижен от Генковото известие, че хаджи Гъчо е тука днес.
         - Отде се запиля? Ще напакости! - каза ядосано кака Гинка, която беше прегърнала страстно интересите на Стремски и страдаше от премеждието, в което хаджи Гъчовото дохождане туряше сполуката на делото.
         Тя се обърна нагоре, дето остаяха Стремски и Невянка, невиждани оттука, и каза, като пляскаше ръце:
         - Тъй, влюбете се там, па се вземете, да се пукне тоя джелатин!
         - Кому приказваш, Гино? - попита хаджи Смион.
         - Там има две птички на черешата!
         - Право имаш: и птичките се либат: аз видях веднаж как две врабчета се целуваха с човките си... И тъй ми домиля, знайш, като ги гледах, щото рекох на булката у дома...
         Беритбата следваше деятелно. Долу в ливадата, при реката, бяха в живописни групи насядали семейства, излезли на разход. Там беше и хаджи Гъчо със своето. Невянка беше дошла на лозето тяхно, близо до хаджи Смионовото, да позоби от самите лози, и там беше я намерила кака Гинка и поканила да я запознае със Стремски.
         Кака Гинка си намери работа в долния край на лозето и само след един час се върна на горния край, дето завари пак двамата, на същото място, в същото положение, че приказваха. Тя им се извини, че се забавила, но те я погледнаха учудени и опуйчени.
         Влюбените не забележват времето!
         Хитрата кака Гинка веднага разбра това и не щя да смущава щастието на Стремски с обаждане безпокойната вест по избора му.

съдържание | съдържание | следваща глава