Тълпата излезе из Шильонския замък и си отдъхна с благодарение на свежия въздух. Пред вида на синьото кристално езеро, на високите околни планини със скалисти чуки и плещи, обрасли със зелени гори и надвиснали над вълните, на модрото небе - тежките впечатления, възприети от посещението занданите на замъка със зловещите синджирни брънки на стълповете и тъмния кладенец-гроб, и от чутите мрачни истории, разказани от черномурото хубавичко момиче чичероне, отслабнаха, изгубиха се. Остана само един поетически спомен за един кът, увековечен от Байрона.
         Парахода пак пое пътниците си и запори езерото. Той мина наляво от островчето с трите легендарни дървета, на което се е любувал Шильонския затворник, и удари право към срещния бряг, дето Буврѐ се гуши в подножието на планината. Замъкът бързо се отдалечаваше и рисуваше красиво над вълните със своите зидове, полезени от павой, остри сводове, кули, бойници. Отляво, зад Вилньов, се отвори гледка на Рона, която мътна се втичаше през зелени лъки в чистото езеро; на островърхата планина Dent de Midi и зад нея - на снежните гребени на Алпите. Отдясно пък - беше омайната панорама на синьото езеро, обточено с низ селца и градовце, мило снишени под високите присойни стръмнини, живописно покрити с лозя на тераси, летни къщи, просечено от вратоломни железни линии, пълзящи отвесно от езерото до върха.
         Пътниците в парахода - тоя параход правеше обиколка на езерото - разходка прелестна, задължителна за всякой турист - бяха много, от разни възрасти, положения, народности. От Бувре` се прибави и бръмчащия рой на пансионерките от едно девическо училище. Те завоеваха всичките седалища на кувертата, екнаха от смехове, глъчки, прилични на цвърчения на врабци, и с възклицания „О!“, с които се захващаше всяка тяхна фраза... „Оh, quel joli tableau! „Оh ma chere!“ „Оh, tu es drole, Adele!“ „Оh, mon Dieu!...“ „Оh, set anglais! Оh, quelles dents - des vrais crochets, ma chere!“ А розовите присмехулници се кискаха звънливо, додето белобакия албионски син, който беше предмет на радостта им, увираше невъзмутимо носа си в бедекера и час по час дигаше очи, за да провери местностите с описанието им. Оh, voila des russes! Оh, la dame est delicieusement joie... Mais tu ne connais pas les russes, Josephine? Entende donc! - цвърчеше една прелестна девойка, като сочеше на другарките си изправените до заградата на кувертата Стремски и Невянка, които си говореха, гледайки на прекрасната картина на езерото и планините.
         До тях две госпожи, една млада, плава и хубавица, с малки бели ръце, и възрастна, въздебеличка жена, приказваха, или по-добре чуруликаха, на божествено кръшният и руйният в женските уста френски език.
         - О, каква щета, че контът не е тук! - казваше старата често.
         - Но той не можеше да ни придружи, мамо! Занятия извънредни го задържат пленник сега в Париж-отговори младата.
         - О, да!
- Ти чуваш, мамо? Тия са руси! - прошушна дъщерята на майка си и й посочи с поглед двамата българи.
         - О! И отлични руси!
         - Обичам ги.
         - Желаеш ли да се разговаряш с тях, Жано?
         Но Жана със сръчността и свободната любезност, свойствена на френеца, вече питаше българката:
         - Извинете, госпожо, за смелостта: вие сте руси?
         Невянка погледна любопитно девойката.
         - Не, госпожице, българи сме.
         Найден подигна леко шапката си на двете френкини.
         - Toujours russes; bulgares - c’est un espece de russes!... Comme lui - забележи майката на дъщеря си.
         - Представяме се: госпожа Дебройе, майка ми; Жана Дебройе - каза девойката, като си подаде малката ръка.
         Назоваха се и нашите и се ръкуваха:
         - Ако да беше пожелал конт Брадлов да дойде с нас, ние щяхме да имаме удоволствието да ви представим и един ваш съотечественик. Но за жалост ние сме лишени от неговото общество - казваше майката.
         - Конт Брадлов е наш близък приятел, госпожо, и от вашето отечество - русин - добави Жана.
         - Може би вие сте чули за него? - попита майката.
         - За жалост не сме имали честта да чуем за конт Брадлова - каза Стремски, като размени с жена си значителен поглед.
- При все това конт Брадлов е известен в своето отечество, неговият брат е губернатор на една област - каза майката.
         - Те смешат руси с българи - пошушна Стремски на Невянка: - вероятно това е някой руски граф.
         И Жана каза ниско на майка си:
         - Каква си странна, мале: отде да бъдат длъжни тия любезни човеци да знаят всичките хора? България е голяма земя; я ми кажи ти кой е префектът в Марсилия?
         - Твоето разсъждение е съвършено право, дъще - забележи майката.
         Познайниците продължиха разговора си до заградата на кувертата. Речовитите френкини в скоро време ги запознаха с положението си и обстоятелствата си. Те бяха от Париж, охолни буржоа. Правеха разходка из Швейцария. Те не можаха да се наприкажат за чудните природни видове по Алпите. Колкото за конта Etienne Брадлов - той беше студент по медицината, запознал се с Жана от една година насам. Сега те бяха годеници, т. е. почти... Etienne не можа да земе участие в разходката им, колкото силно и да желаеше, понеже го поглъщаха занятията по екзамена му. Старият конт - бащата Етиенов, беше богаташ милионерин. Братът на конта, губернаторът на руската... или българската област - френкините се бъркаха на тая почва - е по-стар от Etiennèа и това лято ще направи un voyage de plaisir до Париж. Но непременно те - българите, - като дойдат в Париж, трябва да им дойдат на гости, на улицата „Sainte Anne“ № 15. Те ще бъдат приети с възторг, празнувани!... Госпожа Дебройе има симпатия към русите... Далеко преди да познае Etienne'а, един очарователен, благороден, млад русин, тоест българин... Enfin, c’est la meme chose, n’est ce pas?...
         Параходът спира` при Евиан, наближи Тонон, френкините се приказваха, неизтощимо излиятелни, духовити, пленително остроумни и мили. При Тононското пристанище се простиха със Стремски и Невянка и излязоха на Тонон - за да „поглътнат въздухът на французката земя“, - защото почти целия южен бряг на Женевското езеро е французки. От брега госпожица Дебройе напомни с една чудесна приятелска усмивка на Невянка поканата на майка си да ги не забравят, кога дойдат в Париж.

съдържание | съдържание | следваща глава