Вечерта на 6 септември кръчмата „Марково коляно“ при градската градина беше пълна с гости. Тя беше сега главно сборище на революционерите.
         Хъшовски дрехи с много чапрази от зелен ширит на гърди, рунтави шапки с левчета, попски калимявки, паларии с широки смачкани поли - отличителния знак на гимназистите-социалисти; една мома с бяло перо на калпака и със сабя; пушки, револвери; много врява и революционен глъч, алкохолна атмосфера и миризма от печена пастърма.
         Час по час викове: „Да живей!“ и „Ура!“ Понякога свирепи възклицания: „Долу московските ботуши!“
         „Московските ботуши“ наричаха вече русофилите, които се олицетворяваха в Народната партия, паднала тая заран.
         Тъкмо през тая година, и по-после, беше пуснат в обиколка чудовищния Захариев словар от прякори, прикачки и подбиви за приятелите на Русия - естествено - всичките предатели:
         Московски ботуш, козе месо, нечист косъм, рубладжия, поклонник на нагайката, черна душа.
         Този исторически овчар имаше страшната мощ на популярния език, който пленява тълпата и се запечатва в паметта толкоз по-дълбоко, колкото е по-зъл или по-смраден. Жилото на Свифта не е било по-опасно.
         С една дума той убиваше една репутация; с един епитет - една партия...
         Българският език в неговата история, полемика, памфлет издаде секрета си, доби рядка дотогава сатанинска сила.
         Захариевата образна и богата - а при това тъй проста - фразеология идеше на грубия вкус на българина, затова стигаше сърцето му.
         Той беше казал таз година във вестника си „Борба“ една дума, която обиколи цяла Източна Румелия:
         „Съединението ще стане само тогава, когато полите на Гавраил паша дойдат къде Ихтиман в хоризонтално положение.“
         Никой по-гениално не умееше, с една фигура, да насъсква спящето винаги в душите на тълпата чувство на недоброжелателство към правителството.
         За чиновниците при управлението на Кръстевича беше казал, че имат „вратове дебели - рубли на тях да броиш“.
         Или: „Всеки месец трийсет туралии им изстудяват ръчицата!“
         Всичките тия фрази, които сега будят само усмивка със своята празнина и площадност, бяха бомби, хвърлени в живо месо...
         Знаменитият революционер и памфлетист разви тая си дарба до крайност, когато събитията го издигнаха високо. Той измисли по-после „Сухоежбината“ за политическите си противници, с която люто ги подиграваше и на която ги осъждаше - сам плувнал в доволство и световни блага и почести. Той по-после пусна игриво фразата: „Чупене на пръстчетата“ - фраза, от която прозата му доби дъх на касапница...
         „Марково коляно“ беше сборно място и по-рано на метежните елементи в Пловдив, изходна точка на буйните похождения на опозицията, които вълнуваха Пловдив на последно време.
         Но ний няма да се уклоняваме назад към събитията от това лято, които предхождаха и доведоха революцията. Разказът ни в своето движение напред се спря само на един неин момент и ний повече няма да нагазваме в историята. Ний оставяме на историка предаването живите факти на тая важна епоха, а ний се повръщаме на задачата си: схващането духа й.

съдържание | съдържание | следваща глава