Поп Кън плати на кръчмаря виното, с което почерпи селяните, изруга за смелостта, дето искаше пари и за скъсания образ на царя, и влезе в двора, та си отвърза коня, стегна го и го изкара на улицата, за да тръгне още сега за Саръкьой да нагласи до последните подробности юруша, в който щеше да тласне своята войска утре, увеличена и от верните уломки на две още села. И тоя път той се надяваше да има числото на своя страна, защото останалите села, които гласуваха в Черешовица, та и самата Черешовица, равнодушни към гражданското си право, слабо ходеха на урните и предпочитаха кръчмите. На тая ленивост поп Кън разчиташе сега.
         Когато туряше крак на стремето, в тъмнината попът видя двама хора, че идеха тичешком. Той спря. Приближиха млада госпожа и един господин и двамата запъхтени.
         - Дядо попе, отиваме у вас! - каза мъжът. Поп Кън го позна.
         - Костаке, вие ли сте? А, госпожа Лостарева! - извика смаян попа, като позна и Драга.
         При отдалечената и слаба светлина, що стигаше от прозореца на кръчмата, попът можа да види, че Драгината премяна се намираше в голяма безредица: капелата й висеше настрана на главата, удържана от една карфица, косата й разхвърляна, ботините й потънали в кал, опръскала и полите на роклята й.
         Костаки зе настрана попа и му обясни в кратки думи положението. То беше такова: Армодиадис бил излязъл с приятелката си на разходка до манастиря в купе. Лостарев бил в Хисарско по избора си и не се предполагало, че ще си дойде тая вечер. За нещастие това станало. Подушил работата у дома си, Лостарев се спуснал към манастиря, пресрещнал в мрака купето при гората, като се връщало за Пловдив, и спогнал с револвера си изхвръкналите навреме из колата любовници, които припнали към близката Черешовица, за да намерят спасение у попа, гонени от побеснелия от ревност и гняв мъж.
         Поп Кън, при всичкото си одевешно възбуждение и бързане сега, схвана веднага положението. Той реши да помогне на бежанците в тоя труден миг и да отстрани възможно нещастие.
         - У дома да скрия госпожата - не бива. Лостарев знае, че сме приятели, и право у нас ще дойде. Пък аз и не мога да остана сега у дома, видите, тръгвам за Саръкьой, припряна работа имам. Но на друго място да я турим: то е още по-безопасно.
         И той пошушна Армодиадису.
         - Много хубаво, благодаря.
         Костаки стисна поповата ръка.
         Попът му пошушна:
         - Сè лъскави ги търсиш... Знай Аврам де копай корени... - и той се усмихна и смигна към Драга.
         После притури:
         - Ти ме чакай под оная стрешина, да ти дам ключа - и попът му посочи стряхата на една кръчма, затворена вече. Той покани Драга и двамата тръгнаха бързо.

съдържание | съдържание | следваща глава