Макар и да знаеха дружеските отношения Стремскеви към семейството на Филовича,
и особено към Драга, графът и другите все бидоха доста изненадани от силата
на това негодувание. Те не знаеха, че близостта на Найдена с Драга беше
отишла по-далеко, отколкото мислеха, и беше се превърнала на любов.
- Има тука друго нещо: дали той действително се е осмелил да й изговори
тая гадост? - каза графът.
- Този фанфарон се хвали, не вярвайте - забележи Шопов.
- Но той е способен да направи това - каза Стремски. - Той си позволява
всякакви нелепости, защото му се прощават. Веригаров е една дребна душица
и всичкият му идеал е да печели ефекти чрез шутовски остроти и плоски каламбури.
В случая аз не вярвам да е казал това на Драга Филович; но ако го е казал,
тя не е преглътнала, но му е казала каквото му прилича, като възпитана
девойка.
- Аз ви уверявам, че дрънкаше само на лапавица; той пи в бюфета - каза
Шопов.
Стремски се обърна към графа.
- На, одеве говорехме за новите идеали, които ни трябват... Ето какъв идеал
ни трябва да постигнем: да се превъзпитаме, да станем хора характерни...
Вие ни освободихте от турския деспотизъм, но от нашата българска безхарактерност
не можете вие да ни освободите. Ний сами трябва да се освободим... Негова
милост, Веригаров, е едно блестяще изражение на тоя наш обществен недостатък.
С всичката си пустота, безсрамие и нищожество, той е приет от нашето общество,
глезен даже от него и получава сърдечни ръкостискания вместо плесници.
У нас нито знаят да се възмутят, нито да бъдат горди... Ний еднакво подаваме
ръка и на честния човек, и на мазникът... Все ни е едно... Вий чухте одеве
как се смееха драго ония господа около Веригарова, когато той им четеше
стиховете? Между тях има добри младежи, но и те се смееха весело... Никому
не хрумна, че насърчават една подлост, че опетняват едно момиче... Що им
трябва да се възмущават?... Той не падна нито на косъм в уважението им...
Безхарактерност безподобна! Чухте одеве какво ми отговори той, когато го
оплюх? Че ще иде да танцува с Драга Филович! Ни лук ял, ни на лук мирисал!...
Уверявам ви, че ако ида сега да му кажа, че съм се шегувал - той веднага
ще бъде приятел и ще ми предложи добродушно едно пиво. Ето идеалът, графе,
който ни трябва да постигнем: да станем хора с характер, хора с принципи!
Трябва ни да се преродим, за да заприличаме на человеци!... Ако това не
сторим, Веригаровци ще дават тона у нас - не само в обществото, но и в
явният и политическият живот... Вий убихте турската тирания, а нам следва
да убием веригаровщината у нази си, която сме присмукали в кръвта си чак!...
Тоя изблик от негодующи чувства пооблекчи Стремски. И нощният хладец работеше
успокоително на нервите му. В салона гърмеше музиката и се въртяха двойките.
Наоколо кърът беше тъмен, с изключение на двата фенера пред гарата, задрямала
в тишина. От Дунава изпищя параходна тръба, знак, че параходът напуща пристанището.
Скоро той пролетя над тъмната река, като метеор, с червения огън на мачтата
му. Глухото боботене на колелата, порещи водата, стигна дотука. Но никой
не забележи минуването му: одевешната случка занимаваше още умовете и даваше
повод на нови кратки пориви от гняв у Стремски, всеки път впрочем по-слаби.
Но желанието да говори с Драга го глождеше и той нетърпеливо гледаше към
салона.
- Да станем! - каза най-сетне той.
- Не бива да ходите вътре, Найден Маркович!
- Аз предлагам да си идем! - каза Жирков. - Ние сме всички разстроени под
впечатлението.
- И аз предлагам същото. Утре имам занятия - каза графът.
- Аз по никой начин не мога именно сега да си ида - каза Стремски.
- Кои са тези? - попита Шопов. В градината влазяха двама души. Те познаха
в тях двама от ония, които бяха аплодирвали декламацията Веригарова.
- Андреев, адвокатина, и Прандов - назова ги Шопов. Те се запътиха насам.
- Добър вечер! - казаха те. После Андреев се обърна към Стремски:
- Господин Стремскн, ний сме натоварени от господин Веригарова да ви съобщим,
че той се счита дълбоко обиден от вас и иска удовлетворение. Ний сме негови
секунданти.
- Какво удовлетворение изисква? - попита Стремски спокойно.
- Да му направите извинение за думите си…
- Аз ги пак повтарям: Веригаров е безчестен човек!
- Щом е тъй, вий трябва да му дадете друго удовлетворение.
Графът и Шопов през това време гледаха смаяни.
- Аполон Петрович, ще бъдете ли любезни да ми станете секундант? - обърна
се просто Стремски към графа.
- С готовност - отговори графът.
- И ти, Шопов?
- Приимам!
Стремски им стисна ръката.
- Кой си мислеше, че този лекомислен женкеря ще се реши на дуел? - продума
графът ниско на Жиркова.
- Без друго - другите го надумаха, докараха го в честолюбие, именно това
злобно адвокатче, Андреев - забележи Жирков.
Веригаровите секунданти заявиха, че те са упълномощени още сега да се споразумеят
със Стремскевите, ако те желаят, и върху другите точки на дуела.
- Още по-добре - каза Найден.
Тогава четворицата секунданти, подир късо разговаряне, назначиха срещата
да стане други ден заранта, по девет часът, при Константиновата пивница
при Черни Лом. Оръжието избраха - револвер.
Подир това троицата приятели се качиха на кола и тръгнаха за града.
Стремски влезе у тях си по дванайсет часът през нощта.