Догански и Стремски се повърнаха пак по същия път и се разделиха на Джумаята. Улиците бяха шумни и пълни с върволяк от граждани и тълпи войски. Стремски се срещна с чича си и тръгнаха заедно към дома.
         В това време Благодумов приказваше с поручик Канелова, яхнал, в улицата пред театър „Люксембург“ за предстоящето стълкновение с Турция. Канелов му обади, че желязната линия е прекъсната при Харманли за предпазливост.
         - Ний имаме и вътрешни неприятели, за които трябва да се земат потребните мерки - каза Благодумов.
         - Кои са тия вътрешни неприятели?
         - Ето един там - посочи с поглед Благодумов към Стремски, който отминуваше с хаджи Евтима.
         - За Стремски ли говорите? - попита Канелов зачуден.
         - Именно: той е опасен за нашето дело със своето влияние между падналата партия.
         - Остави тия глупости! Стремски се е върнал от странство едвам тая заран... Ах, аз трябва да ида да го поздравя...
         - Аз ви предупреждавам, че трябва да се отстраняват съмнителните личности и да оградим нашето велико дело от всякакви изненади - каза Благодумов с вид важен.
         - Не говори нелепости, Благодумов... Ако ти имаш зъб против Стремски, то друга работа. Но недей се обръща към мене да ти съдействувам на твоето лично отмъщение... Властта, която ми е дадена, има съвсем друго назначение.
         - Нека да спим на рози ние, па да видим как ще я изкараме - отговори намръщено Благодумов.
         Канелов шибна коня си и препусна към станционната улица. Той беше се присъединил от снощи с горещина към движението и сега беше един от главните охранители на реда и сигурността в столицата.

съдържание | съдържание | следваща глава