Догански и Стремски се повърнаха
пак по същия път и се разделиха на Джумаята.
Улиците бяха шумни и пълни с върволяк от
граждани и тълпи войски. Стремски се
срещна с чича си и тръгнаха заедно към дома.
В това време Благодумов
приказваше с поручик Канелова, яхнал, в
улицата пред театър „Люксембург“ за
предстоящето стълкновение с Турция.
Канелов му обади, че желязната линия е
прекъсната при Харманли за предпазливост.
- Ний имаме и вътрешни неприятели,
за които трябва да се земат потребните
мерки - каза Благодумов.
- Кои са тия вътрешни неприятели?
- Ето един там - посочи с поглед
Благодумов към Стремски, който отминуваше
с хаджи Евтима.
- За Стремски ли говорите? - попита
Канелов зачуден.
- Именно: той е опасен за нашето
дело със своето влияние между падналата
партия.
- Остави тия глупости! Стремски се
е върнал от странство едвам тая заран... Ах,
аз трябва да ида да го поздравя...
- Аз ви предупреждавам, че трябва
да се отстраняват съмнителните личности и
да оградим нашето велико дело от всякакви
изненади - каза Благодумов с вид важен.
- Не говори нелепости, Благодумов...
Ако ти имаш зъб против Стремски, то друга
работа. Но недей се обръща към мене да ти
съдействувам на твоето лично отмъщение...
Властта, която ми е дадена, има съвсем
друго назначение.
- Нека да спим на рози ние, па да
видим как ще я изкараме - отговори
намръщено Благодумов.
Канелов шибна коня си и препусна
към станционната улица. Той беше се
присъединил от снощи с горещина към
движението и сега беше един от главните
охранители на реда и сигурността в
столицата.