СТОЛЕТНИК

Иван Вазов

Замислен той стоеше
на вратнята на прага.
— Столетнико, кажи ни
къде умът ти бяга?

В кои години стари
и спомени се скиташ?
Ил с твоя опит дълги
ти бъдещето питаш?

- Какво да ви разказвам?
Сто годин веч привърших,
сега към гроба гледам:
аз пътя си довърших.

Видях години тежки,
беди посрещах страшни,
един по друг изпратих
аз всичките домашни.

Но, хвала богу, видях
и работи големи,
и царя Александра...
Дочаках славно време.

Порадвах се и ази
на слободни години,
зарад кои плакали
бащи ни и деди ни.

Сега ще си отида,
на, гроба чака тамо...
Не жаля нищо вече -
едно ви казвам само:

Пазете си я здраво,
пазете, чеда мои,
свободата, сдобита
със кървави порои.

1883

върни се | съдържание | продължи