ТРУДЪТ

Иван Вазов

Пей света епопея
на честта и на трудът!
              Ст. Михайловски

По хълми, урви, върхове, чукари -
до облаци - се качват зрели ниви,
художник-рало позлати, нашари
зелений плащ на тез балкани диви.

Навред следи от мишците упорни,
потът е свършил подвиг многотрудни.
И нужда - на труда лост благотворни -
донесе спор във тез места оскудни.

Труда! - Ний знайм ли? Знайм ли хляба ръжен,
спечелен с пот горещ и сладко еден?
Теглата знайм ли и живота тъжен,
укрити в тоз балкан безроден, беден?

Ний знаем ли труда свещен и честни
на сечивото, ралото и чука?
Ний труд наричаме службашкий лесни
и ялов труд - платений мързел тука!

Ний поколенье сме, което бяга
от работа и живий труд го плаши,
на свойте сили то се не набляга
и службата е идеалът наши!

У нас пустеят поприща просторни
за волен труд, земята ни беднее
от мишци и енергии упорни -
и тунеядството едно вирее!

За кътче на трапезата държавна
стреми се сит и гладен, мъдри, прости -
на чеда, на бащи мечтата главна -
за тамо дом и школа готвят гости.

А чужди гост ръка граблива пъхва
в съкровища, що господ нам обрече,
сиромашията - коварен влъхва -
през всичките ни порти влиза вече.

Почитам тихия труд на мъдреца,
на дееца усилията ценни,
художнику пламтежа, на певеца
умората във бденья вдъхновенни,

и всички, що с ламтежи висши дишат,
що умовете будят, озаряват...
Но, Боже, при ръцете дето пишат,
творят, управят, водят, повеляват -

ти наспори у нас - ръцете здрави,
що работят, морят се, благоплодни,
що тихо вършат подвиг величави -
ръцете с шия от труд благородни!

върни се | съдържание | продължи