БУХАЛЪТ

Иван Вазов

Тъга и непонятен страх и мъка
притиска ме в гората пуста, глуха.
Ни шум в листа, ни пиле да зацвръка,
нито бръмченье - да смути въздуха.

Ужасен мир - такъв ще е във гроба.
Ужасна е понявга тишината!
Такваз ще е в зандана глух на роба -
но там поне дрънчат му железата!

Внезапно глас въздуха ням разтресе.
Вслушах се: бухалът избуха нещо...
И радост ненадейна ми донесе
тоз звук, зловещ в мълчаньето зловещо.

върни се | съдържание | продължи