ВЪРХЪТ

Иван Вазов

Величье, шир и върхове зелени!
Стоя в захлас пред радостни картини,
с окото - и душатаааа фърка в поенье
по чуките и в райските долини.

Къде погледнеш - вид красив, чудесен,
простори светли, хубости чаровни -
в друг свят по чудо гаче съм донесен!
Под мен зей пропаст - скок шуми гръмовен.

И спомен стар ума ми озарява:
бях млад, и тя тъй, и балкан друг беше.
Седяхме пак на висота такава
и нейний смях над бездната звънеше.

...............................................................

...............................................................

И спомените сладостни не рачат
да бягат... А пък слънцето ще зайде
зад чуката и трети път водачът
ми кротко дума: „Господине, хайде!“

върни се | съдържание | продължи