Един дворцов служител, татарин, влезе в трапезарията с едно писмо в ръка, поклони се и го даде на хана.
          - Кой го даде? - попита ханът.
          - Някой гявурин го подал за тебе на стражата при подвижния мост, а тя го препратила. Било много спешно - отговори татаринът.
          Ханът позна, че писмото е написано по български, смигна на придворния тълмач, един стар куманец, тълмач и при Георгя Тертера, и му заповяда да го разпечати и преведе на татарски.
          Съдържанието на писмото беше следното:

          „Високославний господарю,

          Един предан твой поданик ти съобщава, че таз нощ тръгва от манастира «Св. Троица» една Светославова войска от около хилядо души с намерение да удари и превземе Царевец, додето ти безгрижно пируваш и бранителите на крепостта нехайно дремят, и да прогласят за цар деспота Светослава, който ти копае тайно гроб. Вземи мерки. Вождът на бунтовниците е сега на трапезата ти. Бог да закриля главата на нашия славен господар!“

          Писмото нямаше подпис.
          Като изслуша, Чоки доби суров вид. Той погледна Светослава. После климна на Азатин бея и когато дойде, той му съобщи съдържанието на писмото.
          Азатиновият поглед светна страшно.
          - Вдигни веднага на крак цялата стража и посрещнете със стрели от кулите и от стените гявуритс, ако наистина се явят.
          - А деспота? - попита началникът на крепостния гарнизон, като потърси с бърз поглед Светослава.
          Но той беше изчезнал.
          - Стигни го и го затвори, доде видим вярно ли е това писмо. Ако е вярно, отсечи му главата и я забучи на прът въз стената, та да поздравят гявурите царя си.
          Чоки предполагаше, че бунтовниците с пристъп ще превземат Царевец, дело невъзможно и немислимо.
          През ума му не мина, че измяна ще им отвори Великата порта. И той се усмихна презрително, па се затече и влезе в другите врата, за да си вземе оръжието.
          Азатин излезе на пруста, сподирен от оръженосци, но Светослав беше слезнал из стълбите и се изгубил.
          Защото Хлав бе се показал на вратата и му направил таен знак. Случаят го спаси навреме.
          Азатин счете за по-спешно да събуди дворцовата стража и се спусна към жилището ù, а прати да кажат при портите да не пущат княза навън.
          А в това време Светослав и Хлав бързо излазяха през вратата на вътрешната ограда на палата и отиваха към стената, що се издига срещу „Св. 40 мъченици“.
          Там куп хора се гушеха в мрака.
          - Елате по мене. Темире, върви напред.
          Радоиловите другари последваха княза, той ги поведе бързо по посока на Великата порта, чиято грамадна кула стърчеше черна и страшна в нощното студено небе.

предишна глава | съдържание | следваща глава