Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

БЪЛГАРИЯ

 

 

Небето ти е бяло и високо.
Земята ти е слънчева и тиха.
Сега ще ти разкажа, както мога,
една безшумна изповед във стихове.

 

Обичам теб и твоите предания,
и песента на Марко Кралевити.
Ще ми напомнят дълго пещерите ти
за чудесата на свети Ивана.

 

Обичам твоите каменни чешми
със надписи на стари благодетели,
които чак от Йерусалим
донасяли смирено даровете си.

 

Обичам твойте манастири шарени -
и тихите им, кротки параклиси
със избелели фрески и олтари,
рисувани от стар иконописец.

 

Резбите твои, пъстрите забрадки,
сукманите, извезани със сърма,
и бъклиците, светлите ти празници,
с които съм заченат и откърмен.

 

Безмълвна, стара, хубава България,
под златното ти, приказно небе
аз душам твоя здрач като дете,
което спи във стара, родна къща.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]