Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ДА УМРЕШ...

 

 

Да умреш в летен ден
на тревата в далечното село.
Върху твоите клепки
да замре светлината на залеза.
Неподвижен, студен
да останеш безшумно във здрача.
Да престанеш да дишаш -
а в гората да има мълчание...

 

Или в есенен ден
да умреш като птица на път;
в някой град непознат,
във хотел с оранжеви стаи.
А часовникът стенен
да те гледа безмълвно замислен. Да умреш
                                             непознат
все едно къде и кога.

 

Все едно е наистина
дали стар, или млад. Не мисли.
Има радост в света,
има радост във свършека също.
Като есенен лист,
като всичко в света ще преминеш и ти.
Сред нещата е хубаво
да умреш, да се свършиш завинаги.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]