Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ДА ЖИВЕЕШ

 

 

Да живееш във нашия свят
на войни, на желязо, на болести.
Да те дебне страхът в тъмнината
като хищник ограбен и гладен.
Да очакваш ръката на брат,
а да срещаш оръжие голо.
Но това е човешкият свят...
Но нали да живееш е радостно?

 

Но нали да живееш е хубаво? -
Да усещаш дъхът на земята -
да протягаш ръцете си призори -
и да пиеш, когато се жаден. -
Да се радваш безмълвно и хубаво
на плътта, що гори в тъмнината. -
На жената, що нежно притиска
твоя врат, членовете ти, страдаща.

 

Да живееш в безкрайния свят,
във света на нещата и случките,
дето всякъде всичко започва,
за да свърши внезапно и чудно;
но това е, приятелю драги,
под небето огромно и звучно;
като малък немирник да можеш
да се радваш невинно и лудешки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]