Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ДЕН

 

 

Снегът вали над твоя двор. Замислено
дърветата дохождат до прозореца.
Във стаята безшумно е и синьо.
А в ъгъла скучае сам часовника.

 

Децата днес се радват на земята
и пеят песни за снега и вятъра.
А ти седиш до огъня във здрача.
Безмълвен и самотен като старец.

 

Сега дори врабчетата са радостни.
Стани, излез - навън е бяло, хубаво.
Порадвай се на сребърната стряха,
на палавото кученце във двора.

 

Снегът отдавна вече навалял.
Дърветата задрямвали пред прага ти.
Здрачава се. Ти не скърбиш за нищо.
И заедно с часовника скучаеш.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]