Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ДЕТСТВО

 

 

Още помня оня малък двор
и сред него - бедната къщурка,
що като огромна костенурка
дремеше под ведрия простор.

 

Нощем над зелените поляни
тръгваше бездомната луна.
И липите в лунна светлина
бяха черни, страшни великани.

 

А когато моят благ баща
все се не завръщаше от фронта,
взирах се във сребърните клони
и за него мислех във нощта.

 

Но, уви! - напразно съм го чакал.
Спомням си безцветната луна
и очите на една жена,
с мокър блясък пламнали във мрака...

 

Тия мои някогашни дни!
Тия мои минали години!
Ето, небесата пак са сини,
пак просторът разведрен звъни.

 

Никой днес не чакам да се връща
и тежи ми чистия простор...
Още помня оня малък двор.
Още помня стихналата къща.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]