ЕДНА НОЩ

Затваряли се кръчмиците тихо.
Дъждът валял безшумно в тъмнината.
Дърветата задрямвали. В градината
полека опустявали алеите.

Пияни под дъжда сме се клатушкали.
Усмихвал си се, милвал си ръцете ми.
Във полунощ сме седнали в градината
и ти заспал си сам на коленете ми.

Едно дете дошло и се усмихнало
и в тъмнината дърпало ушите ни.
Стражарят ни събудил призори.
И в здрача с теб безшумно сме заплакали.

Приятелю, защо така е тихо
в градината, когато няма никой?
Защо от радост плачем под дърветата,
пияни от виното, от дъжда?

върни се | съдържание | продължи