Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЕДНА НОЩ

 

 

Затваряли се кръчмиците тихо.
Дъждът валял безшумно в тъмнината.
Дърветата задрямвали. В градината
полека опустявали алеите.

 

Пияни под дъжда сме се клатушкали.
Усмихвал си се, милвал си ръцете ми.
Във полунощ сме седнали в градината
и ти заспал си сам на коленете ми.

 

Едно дете дошло и се усмихнало
и в тъмнината дърпало ушите ни.
Стражарят ни събудил призори.
И в здрача с теб безшумно сме заплакали.

 

Приятелю, защо така е тихо
в градината, когато няма никой?
Защо от радост плачем под дърветата,
пияни от виното, от дъжда?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]