Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЕДНООБРАЗЕН ПЕЙЗАЖ

 

 

Мъглите слизат. Вечерта шуми.
И ветровете тръгват със дъжда.
Развеяните пътища отлитат
към дъното на тъмния простор
Тогава
под старите, замислени дървета
минават уморените кози
и кроткото козарче в здрача спира
под плясъка безкраен на дъжда.

 

То гледа дълго стихналите къщи
и здрача, и развеяните пътища.
Мъглата пада бавно над очите му. -
Дърветата са тъжни и сами...
И старите кози вървят безкрайно...
И кроткото козарче в здрача слуша
самотни стъпки, ветрове, въздишки -
и тихо се усмихва и мълчи...

 

Дъждът шуми... Козарчето пътува
със къщите и мирните кози
към тъмните, мъгливи хоризонти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]