Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

***

 

 

И ето - дядо господ е добър,
комините изглеждат от картон,
той сам отваря като син чадър
един изпратен небосклон.

 

Децата се захвърлили на плочника
хартии и играчки изпочупени,
олющена е гривата на кончето,
горят звезди, шумят черковни куполи.

 

Защо е синя приказната къща,
изгубена във старото предградие?
Прозорецът й вече свети радостно,
на стряхата й месецът завръща се.

 

Трамваят е зелен и си отива,
във релсите се отразяват лампи,
а шарените букви на рекламите
горят усамотено върху фирмите.

 

И аз съм сам във улици задрямали
със стар паваж и със опушен здрач.
Какъв ли е сега духът на времето
и кой ли е града, където крача?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]