***

И ето - дядо господ е добър,
комините изглеждат от картон,
той сам отваря като син чадър
един изпратен небосклон.

Децата се захвърлили на плочника
хартии и играчки изпочупени,
олющена е гривата на кончето,
горят звезди, шумят черковни куполи.

Защо е синя приказната къща,
изгубена във старото предградие?
Прозорецът й вече свети радостно,
на стряхата й месецът завръща се.

Трамваят е зелен и си отива,
във релсите се отразяват лампи,
а шарените букви на рекламите
горят усамотено върху фирмите.

И аз съм сам във улици задрямали
със стар паваж и със опушен здрач.
Какъв ли е сега духът на времето
и кой ли е града, където крача?

върни се | съдържание | продължи