Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ИСКРА

 

 

По улицата - хората забързани.
Сияе пролет ведра във града
и бляскат малки локвички вода.
Цвърчат, летят врабчетата развързани.

 

Вървиме двама. - Толкоз много млади
и влюбени в живота и в света...
- А може би, а може би сме
страдали и може би сме расли в нищета...

 

Но днес е пролет. Бодри са сърцата.
В очите ни възторг и бунт расте...
- Отнякъде долита на дете
разискрения смях. И дървесата

 

трептят във слънцето... Сега е пролет.
И толкоз, толкоз млади сме със теб.
Живееме със светлото и волното. -
Огромна вяра ведро в нас расте...

 

...Сега е пролет - волна и замайваща.
...А може би след време - двама ний -
ще бъдеме - в едни и същи дни -
и - чужди - във различни земни краища.

 

И може би дори не ще си спомняме
за днешното, за тия малки дни...
О, слънце, слънце - ведро и огромно,
не спирай ти, над нас - звъни, звъни!

 

...Но зная аз: където и да сме,
едно велико нещо ще ни свързва.
- Това, което с всички днес ни свързва,
това, което вечно ще е в мен

 

и в теб, приятелю!... Да, светлото израснало,
- разискрената искра в теб и в мен,
която ще угасне в оня ден,
когато трепетните две сърца изгаснат!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]