Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

КЛЕОПАТРА

 

 

Не я е виждал никой, нито вие,
но аз я опознах във Александрия.
Аз скитах във огромното пристанище
и съзерцавах корабни платна.
Но Клеопатра беше недостъпната,
най-чудната кралица на Египет.
И слънцето, което ме изгаряше,
залязваше във златното море.

 

Но Клеопатра влезе като злато
в могъщите обятия на Цезар -
най-тъмния, най-строгия, най-властния.
И аз подслушвах тяхното мълчание,
и аз ги съзерцавах във нощта. -
И от шума на техните целувки
аз станах лунатик във Александрия.

 

Защо обикна Цезар - с красотата си,
със своите цветя и златни накити?
Изящната жена на древността,
която бе в града на Александър?
На хоризонта светеше Антоний,
изваян като статуя от мрамор...
но Клеопатра щеше ли да бъде
кралица на световната империя?

 

За тебе ми е мъчно, Клеопатра,
за онзи час във заника на слънцето,
когато те пробождаше змията.
Врагът Октавиян ще тържествува -
Антоний ще издъхне във краката ти.
И ще увехнат твоите цветя -
ще потъмнеят златните ти накити.

 

Но аз я виждам пак да се изправя
и през морето дълго да се вглежда
в четирите посоки на света.
От мъртвите и пламенни очи
изтичат върху мрамора сълзите й...
Това е Клеопатра недостъпната,
всесилната любовница на силните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]