КРЪЧМА

Не ги ли виждате в разкъртената кръчма -
набръчканите,
уморените,
с помътени очи?
Не ги ли виждате -
когато мършави ръце
протягат към напълнената чаша?
Не ги ли виждате над скърцащите маси -
те - хората със ледено сърце,
с лице -
обтегнато и страшно,
прехласнато
в разплисканото вино?
Наоколо е дим.
Наоколо е тежка миризма.
И ниския таван
мълчи, тежи...
над обезсилените, пламнали глави.
- Нима не ще отвърнете очи? -
Това са хора!... И нима
не ще премине през сърцето ви
горчивото и тежко отвращение?
О, какво падение
за гордия, непобедим човек!
Владетеля
на въздуха, на земните недра
и на моретата...
...Отвъргнати, презрени... всяка вечер
събират се и пият... и далече
шуми сподавената им пиянска песен...
А може би ги чакат някъде
деца -
с измъчени,
разплакани
лица.
И може би в печална къща
завръщането им
намръщено
окъсани жени очакват
във ледения неприветен мрак...
Набръчканите
уморени
хора...
Нима лекуват в кръчмата
неизлечимите с вино и песен болки?
Каква съвременност!
И колко
захвърлени във дрипи и
пияни и порочни хора.
О,
кога
от най-последния до първия
като един
ще устремят ръце,
сърца
очи
към трезвото и светло бъдеще? -
Което да помилва със лъчи
и смях измъчената сбръчкана земя.

върни се | съдържание | продължи