Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЧОВЕКЪТ С ЛАТЕРНАТА

 

 

Аз често съм те виждал из квартала -
окъсан, блед, със вечната латерна
и с вечния оскубан папагал.

 

Край теб минават безучастно хората.
Дори децата неуморните,
безгрижните и весели деца,
при тебе се не спират - по техните лица
не трепва просто, детско любопитство. -
Че никой днес не вярва папагала...

 

Сега е есен. Всичко бавно тлее.
Увяхват на дърветата листата.
И клоните - оголени и сиви
стърчат из дворовете мълчаливо.
И в тебе виждам тлеят силите. -
Лицето ти е мършаво и мъртво,
и в твойте жили
е само студ и есен, и безсилие...

 

И питам се:
нима така безшумно ще изтлееш
край старата, хрипливата латерна -
ненужен за света и пренебрегнат?
И може ли живота ти да бъде друг?
Когато всички здрави, стегнати ръце
ще бъдат бодро в дело впрегнати...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]