ЧОВЕКЪТ С ЛАТЕРНАТА

Аз често съм те виждал из квартала -
окъсан, блед, със вечната латерна
и с вечния оскубан папагал.

Край теб минават безучастно хората.
Дори децата неуморните,
безгрижните и весели деца,
при тебе се не спират - по техните лица
не трепва просто, детско любопитство. -
Че никой днес не вярва папагала...

Сега е есен. Всичко бавно тлее.
Увяхват на дърветата листата.
И клоните - оголени и сиви
стърчат из дворовете мълчаливо.
И в тебе виждам тлеят силите. -
Лицето ти е мършаво и мъртво,
а в твойте жили
е само студ и есен, и безсилие...

И питам се:
нима така безшумно ще изтлееш
край старата, хрипливата латерна -
ненужен за света и пренебрегнат?
И може ли живота ти да бъде друг?
Когато всички здрави, стегнати ръце
ще бъдат бодро в дело впрегнати...

върни се | съдържание | продължи