НЕДЕЛЯ

Разсъмне ли се, старият
млекар разхожда се от здание до здание,
вратите отпочинали отваря
и с гюмчетата трака по паважа.

Над стрехите се изкатерва слънцето.
Прозорците лениво се прозяват.
Дърветата отръсват пак росата си.
И вече махат със ръце на къщите.

Започва слънчев ден. На календаря
аз отбелязвам с молива: неделя.
Във стаята ми някак си е празнично,
дори прахът по книгите засветил.

Излизам сам, вървя и ми е радостно.
Ролетките навсякъде са спуснати.
И виждам как от края на площада
тържествено пристига автобусът.

Трамваят весело звъни по релсите.
А ватманът от белия прозорец
усмихва се на слънцето и кротко
до козирката две звездички светят му.

А отвисоко градският часовник
съобщава равнодушно, че е пладне.
И радиото за нещо в ресторанта
с улисинате келнери бърбори.

Кината ненадейно се разтварят.
Слугините наслизват от етажите.
Задръстени са вече всички паркове
от юнкери, деца и гувернантки.

върни се | съдържание | продължи