Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

НЕДЕЛЯ

 

 

Разсъмне ли се, старият
млекар разхожда се от здание до здание,
вратите отпочинали отваря
и с гюмчетата трака по паважа.

 

Над стрехите се изкатерва слънцето.
Прозорците лениво се прозяват.
Дърветата отръсват пак росата си.
И вече махат със ръце на къщите.

 

Започва слънчев ден. На календаря
аз отбелязвам с молива: неделя.
Във стаята ми някак си е празнично,
дори прахът по книгите засветил.

 

Излизам сам, вървя и ми е радостно.
Ролетките навсякъде са спуснати.
И виждам как от края на площада
тържествено пристига автобусът.

 

Трамваят весело звъни по релсите.
А ватманът от белия прозорец
усмихва се на слънцето и кротко
до козирката две звездички светят му.

 

А отвисоко градският часовник
съобщава равнодушно, че е пладне.
И радиото за нещо в ресторанта
с улисинате келнери бърбори.

 

Кината ненадейно се разтварят.
Слугините наслизват от етажите.
Задръстени са вече всички паркове
от юнкери, деца и гувернантки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]