Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

НОЩЕМ

 

 

В потаен час аз се измъквам сам
от мойта стара къщица безшумно.
Хазайката не бива да разбуждам
и аз пристъпвам бавно и внимателно.

 

В разкривената, потъмняла уличка
със флейта свирят кротко ветровете.
А някъде са се събрали кучета
под покрива и съзерцават месеца.

 

Градът е вече пуст. И е ноемврий...
Дърветата във тъмнината дремят.
Един след друг бездомните фенери
по ъглите и мостовете скитат.

 

И подир тях аз весело подсирвам
и си приказвам сам във тъмнината.
При мен дохожда стария стражар
и ме разглежда в мрака подозрително.

 

И вече много късно призори
аз се прибирам мокър от мъглата.
Фенерите ми кимат за довиждане
и чак до нас ме изпровожда вятърът.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]