ОГРАНИЧЕНИЕТО

         Досега ние бяхме принудени да се подчиним неведнъж на постоянните ограничения в нашия живот. В това ние често откривахме много омразната човешка непосредственост, макар че винаги мнозината между нас сами търсеха да бъдат ограничавани. Ние страдахме поради някакво нетърпимо ограничение било в любовта, било в обществения живот. Тъкмо общественият живот впрочем е немислим без многото ограничения. Но владетелите на света бяха много пъти досега само някакви жестоки ограничители. Ето защо в човешката история те страдаха и се страхуваха от своите народи, така както народите страдаха и се страхуваха от тези владетели. Бъдещето обаче ще даде друг смисъл на човешкото ограничение, защото в съзнанието нестъпва вече едно бавно, но сигурно преобразование.
         Преди всичко ние ще трябва да заменим нашето старо чувство за справедливост с едно по-широко жизнено отношение към света на човеците. Схващайки ограничението като една обществена необходимост, ние ще трябва да го приемем в нашето съзнание като събитие, като случка в многообразния живот. Съзерцавайки по този начин света, ние ще се приближим неусетно до Космоса, до нашата хубава лична свобода, ако желаете. Тъкмо тогава нашите действия в обещствения живот биха били радостни и целесъобразни наистина.
         Тук отново аз започвам да мисля за силните, очаквайки доверчиво и с някакво радостно нетърпение тези заповедници. Аз чувствам вече тяхното приближаване като свежия въздух на един хубав вятър.
         Онези, които искаха с една мрачна робска омраза да завладеят човешкия свят, за да ограничат в постоянния страх човешкото съзнание, ще загинат; защото тъкмо те се безнадеждно болните, без съмнение. Но кой беше излъгал тези малодушни и отмъстителни лековерници, че няма вече сила в нашия свят, че няма вече красота, че постоянният, чистият, тържествуващият живот е вече само една празна приказка?

върни се | съдържание | продължи