Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ОКТОМВРИЙСКИ ДЕН

 

 

Събужда те октомврий със мъгла,
със жълто слънце, с шум на камиони.
Портретите от вехтата стена
не свалят втренчен поглед от часовника.

 

Часът е осем. Черната стрелка
във дървената, стара рамка свети.
До вечерта ще пеят часовете
с еднообразен, равнодушен глас.

 

По навик ти ще отбележиш датата
във своята тетрадка от картон.
Ще седнеш механично до пианото
и ще мечтаеш дълго в ре-миньор.

 

По навик ще си спомниш за войната.
И както гледаш бавната стрелка,
безшумно ще пристигне раздавачът
със пликове и черна козирка.

 

Животът механично се върти.
И привечер не ти остава друго
освен да прочетеш старинен стих,
при пуснати пердета, свит във ъгъла.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]