ОКТОМВРИЙСКИ ДЕН

Събужда те октомврий със мъгла,
със жълто слънце, с шум на камиони.
Портретите от вехтата стена
не свалят втренчен поглед от часовника.

Часът е осем. Черната стрелка
във дървената, стара рамка свети.
До вечерта ще пеят часовете
с еднообразен, равнодушен глас.

По навик ти ще отбележиш датата
във своята тетрадка от картон.
Ще седнеш механично до пианото
и ще мечтаеш дълго в ре-миньор.

По навик ще си спомниш за войната.
И както гледаш бавната стрелка,
безшумно ще пристигне раздавачът
със пликове и черна козирка.

Животът механично се върти.
И привечер не ти остава друго
освен да прочетеш старинен стих,
при пуснати пердета, свит във ъгъла.

върни се | съдържание | продължи