Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ОПУШЕНАТА СПИРКА

 

 

Вървях под безмълвния пушек на къщите
и мислех, че дългия ден е така отегчителен.
В тъмните облаци светеше сребърно слънцето.
Пееха някъде скръбно сирените... Тебе те нямаше.

 

Тихо слезни от трамвая на старата спирка
                                                                      опушена,
приближи ме безмълвно... Ще дойдеш ли?
                                     Ще застанеш ли близо до мен?
Дай ми твоята тъмна ръка... помилвай
                                                  ръката ми нежна.
Попитай защо съм замислен и тих, и студен,
                                                               както винаги.

 

И аз ще ти кажа тогава, че съм много самотен
                                                                            наистина,
че обичам очите ти много и твоите думи, и тебе,
че когато те няма, денят е така отегчителен.
А слънцето хилаво старите стрехи изкачва.
Трамваят ще тръгне, но ти ще останеш при мене.
Ще приказваш до мен и ще мислиш за мен,
                                                        ще ме гледаш.
А аз ще те слушам безмълвно,
                                           спокоен и тих ще вървя
и ще мисля, че все ще отвикна да мълча,
                                           да се скитам самичък.

 

Бил съм нервен пред тебе понякога, но всичко
                                                 си има причина
Аз бях сам и не казвах, че те исках и също
                                                                      не казвах,
не разбирах, че чакам да ме търсиш и ти
                                                        да ме викаш,
и това, че бих станал спокоен, ако дойдеш
                                           при мене завинаги.

 

Нека да бъдем добри, нека забравим дъжда,
който измокри дърветата. Да забравим
                                           и лошите срещи.
Хората, що отминават, ще ни кимат в алеите
                                                     дълго.
Във широката вечер на парка ще мълчим
                                      и ще дишаме заедно.

 

Тихо слезни от трамвая
                                 на старата спирка опушена.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]