Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

***

 

 

В един далечен парк ще седнеш сам във здрача
и кестените там небето ще закриват,
ще слушаш ветрове, замислено ще крачат
в алеите жени, спокойни и красиви.

 

Ще има тишина и само от фонтаните
ще иде дълъг шум от падаща вода.
От черквите сега ще зазвучат камбаните
и ти ще чакаш сам да падне вечерта.

 

Във Ючбунар отново ще заблещукат кръчмите,
брадясали мъже ще се изгубят в мрака
и някой старец тихо с очите си измъчени
с бастун и със лула ще седне сам във парка.

 

И после над града големи, златни облаци
над тъмен хоризонт ще се изкачват дълго.
Обичам вечерта в градините на София
с увяхващи треви и кестени безмълвни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]