***

В един далечен парк ще седнеш сам във здрача
и кестените там небето ще закриват,
ще слушаш ветрове, замислено ще крачат
в алеите жени, спокойни и красиви.

Ще има тишина и само от фонтаните
ще иде дълъг шум от падаща вода.
От черквите сега ще зазвучат камбаните
и ти ще чакаш сам да падне вечерта.

Във Ючбунар отново ще заблещукат кръчмите,
брадясали мъже ще се изгубят в мрака
и някой старец тихо с очите си измъчени
с бастун и със лула ще седне сам във парка.

И после над града големи, златни облаци
над тъмен хоризонт ще се изкачват дълго.
Обичам вечерта в градините на София
с увяхващи треви и кестени безмълвни.

върни се | съдържание | продължи