***

Вие, мои приятели, вие, мои свини и пияници,
къде сте сега, мои мили, в механата да седнете
                                                                           всичките,
да разрежете бутове печени, да заръчвате пак,
                                                                 да не плащате,
да сте силни от виното всичките и с юмрук
                                                  да строшите главите си.

Вие често ми казвахте: - Брат, ти си пак между
                                                            нас, заповядай...
Тук има ром и хармоники, и китари,
                                                            и луди момичета.
И аз сядах до вас - и се смеех, и плачех на глас,
                                                                      и ругаех
при вашите груби усмивки и безумни
                                                            и весели викове...

Но сега вас ви няма, нали? Къде сте, не зная -
                                                            и защо сте ми.
Ах, защо сте ми вече наистина - в тези нощи
                                                            с мъгли и фенери.

Не ми трябва да съдите повече моите думи,
                                                            въпросите, сълзите -
мои съдници вече видях и наситих се на умници
                                                            под път и над път.

Вий сте всички добри... мои приятели,
                                                  мои весели, стари пияници...
Ах, къде сте сега, мои мили, в механата
                                                            да седнете всичките...
Аз умирам в мъглите сега... под големия
                                                                      син хоризонт.
Да ви стисна ли тихо ръцете? Да заплача ли?
                                                                      Никога! Никога!

върни се | съдържание | продължи