ПИСМО

Когато влезнах в пустия хотел,
бе полутъмно в коридорите.
Аз взех от рафта с номера и ключове
едно писмо със стар, забравен почерк.
И бях за малко време неподвижен,
с отслабнали ръце.
Това писмо, което в късен летен ден
прочетох във хотела!...

И аз се радвах. Тези букви,
изцапани със мораво мастило,
разкривените думи - с многоточия.
Ти казваше „Мой скъпи Саша“...
И щях да се разплача.

Аз дълго съм вървял
по стъпала, по летния паваж
и много хора са се чудили
на веселото плачущо момче
със малък морав плик в ръката.

върни се | съдържание | продължи