Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ПИСМО

 

 

Когато влезнах в пустия хотел,
бе полутъмно в коридорите.
Аз взех от рафта с номера и ключове
едно писмо със стар, забравен почерк.
И бях за малко време неподвижен,
с отслабнали ръце.
Това писмо, което в късен летен ден
прочетох във хотела!...

 

И аз се радвах. Тези букви,
изцапани със мораво мастило,
разкривените думи - с многоточия.
Ти казваше „Мой скъпи Саша“...
И щях да се разплача.

 

Аз дълго съм вървял
по стъпъла, по летния паваж
и много хора са се чудили
на веселото плачущо момче
със малък морав плик в ръката.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]