ПРИКАЗКА

Аз знам старинни приказки за принцове.
Поискай ми да ти разкажа нещо...
Навярно ти не ще узнаеш никога
от що е мойта радостна въздишка.
Аз ще разказвам в здрачината тихо
и ти ще си до мене и ще слушам...
А щом се уморя, ще замълчим -
да стане тихо като в стара къща.

До старото пиано ще останеш ли?

*

Пианото разказва за дете,
което се изгубило в гората.
Очите му учудено блестели
във сребърния здрач.

Във храстите играели джуджета
с качулки от сребро.
Във сянката на старите дървета
се криели прегърбени магьосници.

Детето кротко в здрача се усмихвало,
на пръсти то вървяло през гората.
И през нощта детето влязло тихичко
във мъничката къща на луната.

Пианото разказва за дете...

*

Във здрачината чу ли мойта приказка?
Поискай да мълчим...
И остави да светят твоите къдрици
безмълвно над очите ти.

Сега е тихо... Принцовете спят.
...Детето се изгубило в гората.
А в мъничката къщичка луната
седи сама на сребърния праг...

Аз знам старинни приказки за принцове.

върни се | съдържание | продължи