Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ПРИКАЗКА

 

 

Аз знам старинни приказки за принцове.
Поискай ми да ти разкажа нещо...
Навярно ти не ще узнаеш никога
от що е мойта радостна въздишка.
Аз ще разказвам в здрачината тихо
и ти ще си до мене и ще слушам...
А щом се уморя, ще замълчим -
да стане тихо като в стара къща.

 

До старото пияно ще останеш ли?

 

 

 

*

 

 

Пианото разказва за дете,
което се изгубило в гората.
Очите му учудено блестели
във сребърния здрач.

 

Във храстите играели джуджета
с качулки от сребро.
Във сянката на старите дървета
се криели прегърбени магьосници.

 

Детето кротко в здрача се усмихвало,
на пръсти то вървяло през гората.
И през нощта детето влязло тихичко
във мъничката къща на луната.

 

Пианото разказва за дете...

 

 

 

*

 

 

Във здрачината чу ли мойта приказка?
Поискай да мълчим...
И остави да светят твоите къдрици
безмълвно над очите ти.

 

Сега е тихо... Принцовете спят.
...Детето се изгубило в гората.
А в мъничката къщичка луната
седи сама на сребърния праг...

 

Аз знам старинни приказки за принцове.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]