Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ПРОБУЖДАНЕ

 

 

Навън трептят и слънце, и лазур.
И вятърът - о, тоя топъл вятър -
облизва мокрите,
окъпани във светлина дървета
и блесналите, черни покриви
под чистото, бездънно небе.
- Шуми навън и слънце, и лазур.

 

Блестят избистрени стъклата.
Блестят стените в тихата ми стая.
А под стрехата разтревожени
цвърчат врабци. Под веселия вятър
деца играят с викове навън.

 

О, тоя топъл, неспокоен вятър!
Изплакнатите в слънце
просторни мокри улици!
Капчуците! -
Със тях се ражда пролетта в града.

 

О, пролет, пролет, колко много бодрост
и колко нови, неспокойни сили
ти вливаш във спокойното сърце!

 

От безтревожната си самота,
от тишината в ледената стая
ще тръгна, пролет - с вятъра и слънцето
надолу из измокрените улици.

 

Днес вярвам, вярвам в бъдещето на света!
И в свойто бъдеще, просторна пролет!
- И между тия бледни, мълчаливи хора,
които пълнят улицата с неспокойни стъпки,
със тия хора
обнадеждени - пак -
тревожна пролет, ще се боря!

 

Навън трептят и слънце, и лазур.
Дърветата блестят
и чистите стъкла
изпълват със лазурна светлина
разтворената ми, спокойна стая.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]