СИРАК

Днес посърналото слънце засветило.
Есента пожълтила дърветата.
Падат бавно, самотно листата им
и е сякаш по-тъжна земята.

Но другарите мои не гледат,
че тревата е станала бледа.
На войници играят в ливадата
и се гонят, и смеят се радостно.

Само аз съм от тях настрана
и на нищо не ми се играе.
Аз съм скръбен и тих, и отчаян съм,
моя татко умря на война.

Много дни оттогава изминаха
и със сълзи си спомням за него.
Имам само едничка утеха,
че е паднал във бой за родината.

върни се | съдържание | продължи