Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

СИРАК

 

 

Днес посърналото слънце засветило.
Есента пожълтила дърветата.
Падат бавно, самотно листата им
и е сякаш по-тъжна земята.

 

Но другарите мои не гледат,
че тревата е станала бледа.
На войници играят в ливадата
и се гонят, и смеят се радостно.

 

Само аз съм от тях настрана
и на нищо не ми се играе.
Аз съм скръбен и тих, и отчаян съм,
моя татко умря на война.

 

Много дни оттогава изминаха
и със сълзи си спомням за него.
Имам само едничка утеха,
че е паднал във бой за родината.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]