СЛЕД ПЛАДНЕ

Тихо е днес. Не е било никога, толкова тихо.
Обичал си някога, бил си обичани и ти.
Ето те днес уморен от ненужни мечти
като дюлята в двора, що ветрове са превивали.

Войната премина край твоята родна страна.
Самолети враждебно ръмжаха над белите върхове...
Но безмълвно е днес и във малките стари села
тъжните селяни тихо се греят на слънцето.

Има мушици, що светят във златния въздух.
Бавният вятър неусетно помръдва листата.
Небето прозрачно е, борове спят в тишината.
Погълни тоя въздух, тоя мирис на влага и слънце.

И се радвай на чудното, земното,
                                                           лятно спокойствие.
Ти дишаш и слушаш. Ще преминат световните
                                                                                     вихри.
Има родна земя, има слънце, трева и простор.
Тихо е днес. Както никога, днес ти е тихо.

върни се | съдържание | продължи