Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

СЛЕД ПЛАДНЕ

 

 

Тихо е днес. Не е било никога, толкова тихо.
Обичал си някога, бил си обичани и ти.
Ето те днес уморен от ненужни мечти
като дюлята в двора, що ветрове са превивали.

 

Войната премина край твоята родна страна.
Самолети враждебно ръмжаха над белите върхове...
Но безмълвно е днес и във малките стари села
тъжните селяни тихо се греят на слънцето.

 

Има мушици, що светят във златния въздух.
Бавният вятър неусетно помръдва листата.
Небето прозрачно е, борове спят в тишината.
Погълни тоя въздух, тоя мирис на влага и слънце.

 

И се радвай на чудното, земното,
                                                           лятно спокойствие.
Ти дишаш и слушаш. Ще преминат световните
                                                                                     вихри.
Има родна земя, има слънце, трева и простор.
Тихо е днес. Както никога, днес ти е тихо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]